Цветана е красива, усмихната и ужасно умна млада жена. Тя седи срещу мен в кафенето на Вазовата къща и мелодично ми разказва за детството си, ада на дипломирането в чужбина и случките от редакцията, където и двете работехме преди време. Смее се и не ми прави забележка за тютюневия навик. Цветана е заекваща. И е щастлива. И пълноценна - за себе си и за всички, които я познават.

Заекването е особеност на речта, която от векове се превръща в проблем за заекващия и близките му, най-вече поради факта, че е твърде видима (или трябва да кажа чуваема) различност. Откроява носителя си с различния ритъм на флуентност на речта - все още основното средство за комуникация на човека, което до голяма степен определя идентичността му в очите на другите. Нарушението в гладкостта на речта още от древността е повод за отличаване на заекващия като различен, често за детински и злобен присмех и снизходително отношение. Независимо от това, че много съвременни теоретици определят заекването като особеност, а не дефект на говора, заекващите все така срещат трудности в интегрирането си в училище, на работното място и в социалната среда. Трудно е да се каже дали тази характерна особеност е заболяване, или се превръща в проблем едва

когато заекващият осъзнае, че не е добре приет от обществото.

Споровете дали това е физически проблем, или e психическо натоварване, натрупано с израстването, продължават и до днес и отговорите не са еднозначни. Вероятно ще узнаем това едва тогава, когато обществото спре да бъде толкова взискателно към непременното съвършенство в начина на изразяване и просто започне да отделя малко повече време на някои хора да се изкажат. От това заекването едва ли ще изчезне, но ще се случи нещо по-важно - то ще спре да бъде такъв проблем.

Поради характерната си “видимост” заекването е документирано още от древността. Още прочутият гръцки оратор (забележете) Демостен е правил опити да контролира заекването си, като е държал речи с камъчета в устата срещу рева на морския вятър. В арабския свят думата за заекване е звукоподражателна на тракането на щъркелов клюн. Някои интерпретации на Библията предполагат, че Мойсей също не се е изразявал гладко, а

римският император Клавдий години наред се крие от обществото,

защото политическите съветници в империята се боят, че заекването му може да накърни царствения му имидж. Почитателите на “Монти Пайтън” знаят за какво говоря – заваленото “р” на Пилат Понтийски от “Животът на Брайън” беше извор на доста смях за римските граждани от филма. Лечението на заекването в историята също показва, че тази особеност не се е “гладела с перце” от едновремешните лекари. Прочутият пергамски лечител Гален я е определял като дисбаланс на четирите телесни течности - жлъчката, кръвта, флегмата и черната жлъчка. Ренесансовият италиански лекар Йероним Меркуриалис препоръчва лечение с глад, въздържание от секс при мъжете и насилствено повръщане. През 18. и 19. век европейските терапевти въвеждат зловещи мерки, повече напомнящи средновековната инквизиция, които включвали разрязване на езика с ножици, премахване на триъгълно парче от задната му част, прекъсване на нерви и прерязване на мускулите на устните и врата.