Не се отказват. Не се предават след първия път, когато нещо се обърка. Виждат в проблемите пречки за преодоляване, вместо бариери към успеха. Една от първите им реакции, ако нещо се обърка, е да разберат защо то се е объркало и как може да предотврати това следващия път. 

Не чакат разрешение за действие. Нямат нужда някой да им каже какво да правят, или кога да направят нещо. Не си губят времето с въпроси като "Трябва ли?", "Мога ли?". Ако се питат нещо, то е "Защо не бих... ?". 

Не търсят внимание. Хората често са отблъсквани от лица, които демонстрират, че имат нужда да получават внимание. Уверените в себе си личности знаят, че да бъдеш себе си е много по-ефективно от това да се опитваш да доказваш, че си важен. Околните бързо схващат гледната точка на всеки човек и са по-привлечени от правилната нагласа към живота, отколкото от това кои или колко хора познава някой. Успешните личности винаги показват правилната гледна точка към нещата. Те са майстори на разсейването на вниманието, когато получават много такова заради лично постижение. Най-често бързо променят фокуса на говорене към всички хора, с които са работили заедно, за да се случи успехът. Не се нуждаят от одобрение и похвала, понеже имат вътрешно чувство за стойност. 

Нямат нужда от постоянна похвала и да чуват колко са добри. Отново всичко се опира до вътрешното усещане за контрол над собствения живот. 

Не отлагат нещата. Борят се с мързела. Както всички, изпитват страх от промяната, може би дори от успеха, но въпреки това не отлагат. Защото вярват, че действията им ще ги доближат до постигането на своя цел. Не чакат правилното време и идеалните обстоятелства за да заработят за нея. 

Не критикуват другите. Знаят, че всеки човек има нещо, в което е силен и което може да предложи. Нямат нужда да разкъсват другите, за да се почувстват по-добре като себе си. Не си губят времето в тревоги как стоят на общия фон. 

Не избягват конфликтите. Разглеждат ги не като нещо, което трябва да се избегне на всяка цена, а като нещо, което трябва да се управлява ефективно. Дори да се налага да правят неудобни разговори с неприятни хора. 

Не позволяват липсата на ресурси да бъде пречка по пътя им. Започват с наличното и в крачка успяват. 

Внимават никога да не им стане твърде удобно. Осъзнават, че прекаленият комфорт е моралният враг на постигнето на собствените големи цели. Твърде дългото чувство за комфорт води до самодоволност, което от своя страна довежда до застой и липса на развитие. Малко дискомфорт всеки ден е добро нещо.