Въпросът не е толкова в броя свидетелства, колкото в начина, по който се говори за него - сякаш  е нещо всеизвестно, казва историкът.

По време на периода на бодърстване хората били доста активни. Те ставали, ходели до тоалетната, пушели и дори посещавали съседи. Повечето хора оставали в леглото, четяли, често се молели. Много молитвеници от 15 век съдържат молитви за будните часове на нощта.

Тези часове не били и напълно самотни - хората често си говорели с половинката в леглото или правели секс.

Един медицински наръчник от средата на 16 век дори смята, че това е идеалното време за зачеване: не веднага след уморителния дневен труд, а "след първия сън", когато двойките "изпитват повече удоволствие" и "го правят по-добре".

Екирх открива, че свиделствата за първи и втори сън започват да намаляват през 17. век. Този процес започва сред богатите хора в градовете в Северна Европа, а в следващите 200 години се разпространява и в останалата част от западното общество.

Според него причината са подобренията в уличното и домашното осветление, както и разпространението на кафенетата, които понякога работели по цяла нощ. Когато вечерната активност се превръща в норма, дължината на периода, който хората отделят на почивката, се свива.

Нощта става модерна и часовете, прекарани лежейки, се превръщат в губене на време. Хората ставали все по-чувствителни към времето, а индустриалната революция увеличила това многократно.

Днес повечето хора са се адаптирали добре към осемчасовия сън, но много от проблемите с безсънието може да се коренят в естественото предпочитание на организма към разделения сън.

"През по-голямата част от еволюцията сме спели по определен начин, казва психологът Грег Джейкъбс, който се занимава с проблемите на съня. "Събуждането през нощта е част от нормалната човешка физиология."