Умората е състояние на физическо и/или умствено изтощение, което нарушава всекидневното функциониране, пише АТИТЮД - Център за психологическо консултиране.

Характеризира се с различни прояви като отпадналост, замаяност, сънливост, слабост, забавени реакции, затруднена координация, замъглено зрение, лоша концентрация, проблеми със запаметяването, главоболие, раздразнителност, нарушение на съня, липса на мотивация и др.

Умората се отразява на физическата и умствената работоспособност, намалява продуктивността, увеличава риска от инциденти.

Най-честа причина е продължително будно състояние или недостатъчен и некачествен сън. Състоянието на будност и сън се контролира от т.нар. биологичен часовник, който определя циркадианния ритъм - повтаряемостта на жизнените ни функции всеки 24 часа. Сънят не само лекува умората, но я и предотвратява.

Оптималната продължителност на съня варира при различните индивиди и е средно 7-8 часа за възрастни. Нарушенията на съня може да се дължат на медицински проблеми (напр. сънна апнея, синдром на "неспокойните крака") или по-често на различни фактори в личния живот или на работното място - работа на смени, увеличено работно време, продължително физическо или психическо напрежение, стрес на работното място или в личния живот, заседнал живот, вредни навици като прекомерен прием на напитки, съдържащи стимуланти (кофеин), на шоколад, тютюнопушене и др.

Редица състояния и заболявания може да са причина за умора, дори в техния начален стадий, когато все още не са диагностицирани - анемия, нарушена функция на щитовидната жлеза, на надбъбречните жлези (болест на Адисон), Паркинсонова болест, множествена склероза, миастения, лупус, ревматоиден артрит, синдром на Сьогрен, астма, диабет, заболявания на сърдечносъдовата система, на белия дроб, злокачествено заболяване, ХИВ, хепатит, туберкулоза, Лаймска болест и др.

Психическото състояние също може да е причина, особено депресията, тревожността, стресът, загубата на любим човек, самотата. Умора може да се наблюдава при някои интоксикации (с пестициди, тежки метали) или при прием на някои медикаменти като странична проява (бензодиазепини, бетаблокери, антиалергични препарати).

В последните години особен интерес предизвиква синдромът на хронична умора, който е обособен като отделно заболяване през 1980 г. Характеризира се с продължителност над 6 месеца и липсата на психично или органично заболяване, което да предизвиква състояние на умора. Обикновено се предшества от прекарана вирусна или друга инфекция, дори настинка, проявява се по време или наскоро след стресова ситуация и не преминава за дни или седмица-две, а продължава месеци.