Как да преодолеем апатията и да намерим сили и енергия за живот

Аюрведа е част от откровението на светите мъдреци, които са придобили цялостно познание за Вселената. В нея се казва, че ако човек напредва в духовния живот, това трябва да личи по два признака:

Човекът става все по-щастлив с всеки изминал ден.

Отношенията му с другите хора се подобряват.

Ако тези признаци не се забелязват, то независимо от това с колко добра духовна или религиозна практика се занимава човек, той деградира.

Истинското щастие идва от даването, от саможертвата, защото можем да чувстваме любов само когато даваме. Един егоистичен, алчен, ревнив човек не може да обича и едва ли някой ще го обича и ще иска да общува с него. Следователно той не може да бъде щастлив. А ние можем да даваме много, ако не сме зависими от този свят. Колкото по-малко привързани сме към него, толкова повече сме способни да даваме и съответно - да обичаме.

Ако желанието да вземате, да получавате, е по-голямо от желанието да давате, значи сте зависими. Този, който получава, е зависим, а този, който дава – не е.

Аюрведа, най-старата медицинска система, която удивлява със своята дълбочина и мъдрост, твърди, че в основата на всички болести и страдания са личният интерес и завистта, тъй като тези качества увеличават егоизма, егоцентризма и алчността.

А какво става с орган или клетка, които не искат да работят за цялото тяло, а само да получават и консумират ресурсите му? Такива органи стават ракови и ако то не се отърве от тях, умира. По същия начин и Вселената като цяло се стреми да се отърве от раковите клетки - егоистичните хора или дори цивилизацията като цяло - като на първо място престане да им дава енергия.

Просветените аюрведи посочват в своите канони, че цивилизациите умират не заради войни, природни бедствия и т.н., а защото всеки започва да мисли само за себе си, само за това да взема, а не да дава. А основният принцип на хармонията е обменът на енергии. Само тя отваря сърцата на хората за любовта и превръща света в щастливо място.

Духовна хомеостаза

Егоизмът, личният интерес са опасни, защото разрушават хомеостазата. Хомеостазата е състояние на пълна хармония между вътрешния и външния свят.

За да е налице хомеостаза, живото същество трябва да освобождава енергия. Ако това не се случва, то става зависимо от околната среда. Основният принцип на независимост от света е освобождаването на енергия от живото същество.

Хомеостазата започва на духовно ниво и се разпростира на физическо и химическо. За да има духовна хомеостаза, не трябва да зависим от света. Защото колкото повече сме зависими от света в която и да е сфера, толкова по-бързо ще бъдем унищожени от промените в този свят.

Трябва да престанем да бъдем потребители, трябва да даваме много повече. Но ако даваме на физическо, емоционално и т.н. ниво, трябва да вземем отнякъде. А можем да вземем енергия само на божествено ниво, където тя присъства в неограничено количество.

Тази най-чиста Висша духовна енергия преминава през нас тогава, когато не потискаме чувството на любов, когато усещаме, че именно то трябва да ни управлява, когато се поставим на второ място, когато запазим чувството на любов дори тогава, когато загубим човешките усещания (пари, престиж, любим човек и т.н.). Чрез чувството за безусловна любов към нас преминава основната енергия, която се изразходва за всичко.

Храната ни дава енергия на Външно ниво, но ни я отнема на Вътрешно ниво. Забележете, че хората, които периодично постят, са много по-енергични от някой, който яде много. Затова когато се разболеем, не ни се яде, чрез гладуването тялото се пречиства и възстановява енергията.

Целият този свят - с неговия постоянен стрес - както и храната, недуховното общуване, безразборният секс, грижите отнемат енергия, докато постът, уединението я дават. Но най-голямото натрупване на енергия идва чрез непрекъснатото усещане за любов.

Затова едно от първите правила за здраве е да обичаш света с всичките му недостатъци, себе си (какъвто и да съм), съдбата си във всички ситуации, при всички житейски обстоятелства.

Направете всичко възможно, за да се отървете от егоизма и личния интерес. Поставете си цел в живота - придобиване на Божествена любов, защото от целта ние черпим енергия, а силният стремеж към Божествена любов сам по себе си ни изпълва с по-висока енергия.

Обърнете внимание, че нашата цивилизация живее под мотото: "Консумирай, консумирай, консумирай!". В същото време броят на щастливите и здрави хора намалява с всеки изминал ден. Проблемите на национално и международно ниво нарастват с всеки изминал ден. И не помагат нито новите лекарства, нито различните методики от поредицата "Как да станем щастливи и здрави", нито многото обществени организации. Броят на хората, страдащи от "синдрома на хроничната умора", се увеличава с всеки изминал ден. Как би могло да бъде иначе? В края на краищата просветените мъдреци от всички духовни школи, съвременните прогресивни учени казват: всичко, което идва от фалшивото его, от егоистични подбуди, дори и външно да изглежда като добро дело, води до разруха и страдание. А всичко, което идва от душата, т.е. от чувството за безусловна любов, води до блаженство, здраве и пълна хармония на индивида и неговата среда.

Кога получаваме фината енергия?

Получаваме фина енергия, когато:

- гладуваме;

- правим дихателни упражнения;

- по време на уединение;

- даваме обет за мълчание за определен период от време;

- се разхождаме (или просто стоим) край морето, в планината, гледайки красивата природа;

- се занимаваме се безкористно с творчество;

- възхваляваме достоен човек за неговите възвишени качества и постъпки;

- се смеем, радваме се, усмихваме се от сърце;

- безкористно помагаме на някого;

- проявяваме смирение;