Никога няма да забравите първия път, в който видите дете, приведено над шевна машина, затворено в гореща стая в някоя фабрика, в която не влиза глътка въздух. Момчето, което беше на не повече от 11-12 години, се обърна леко към мен, когато влязох, усмихна ми се вяло и след това се наведе отново надолу, за да работи. Стомахът ми се сви.

Казвали са ми, че детският труд в Турция е доста разпространено понятие, но не бях подготвен за това, което видях. Мястото дори не беше фабрика, а мазе, натъпкано до краен предел с деца, повечето около 8-годишни, тънещи в мизерия.

Бях в Истанбул, за да разследвам обвинения, че сирийски бежанци и техните деца, биват експлоатирани от индустрията за производство на облекла и то на някои от най-големите световни марки.

Едно 15-годишно момче ми разказа, че му плащат по-малко от долар на час, за да работи там. Момчето ми обясни, че иска да ходи на училище, но не може да си го позволи и за това работи по 12 часа на ден и глади дрехи, за да помага на семейството си."

Така започва историята на един разследващ журналист от BBC, който тръгва по стъпките на децата, които шият дрехите ни.

За съжаление това се случва навсякъде по света. Най-много сигнали за експлоатация на деца има в Бангладеш. Въпреки десетките години на международни кампании против детския труд, 10-годишните в Бангладеш продължават да шият блузи и панталони през всички часове от денонощието.

Според УНИЦЕФ около 1 милион деца на възраст от 10 до 14 години се наемат на работа в Бангладеш. Броят им обаче рязко расте с увеличение на възрастовата група.

Много от 5-те милиона деца, работещи във фабриките, идват от райони, където ходенето на училище не е опция. В интерес на истината, половината от тях никога не са стъпвали в училище. Едни от тях работят на огромни шевни машини, а други лепят пайети върху рокли. Заплатата, която получават за труда си, е по 39 долара месечно. За 12-часовата си смяна едно дете може да ушие средно по 1400 тениски.

Децата работят на ръба на изтощението, понякога ги бият, принудени са да работят между 12 и 14 часа дневно, понякога по цяла нощ, 7 дни в седмицата и то за надница от 6 цента на час. Работниците споделят, че ако започнат да печелят по 36 цента на час, ще успеят да се изкачат нагоре по стълбицата и вече няма да живеят в абсолютната точка на мизерията.