Ето как да се преборим с тревожността

Ако приемем, че причината за тревожността е

навикът, придобит от майката или от двамата родители, то изводът е, че тревожността се развива тогава, когато се намираме в ситуация на вътрешен конфликт. Той може да бъде предизвикан от:

- повишена тревожност на родителите, която се изразява в спорове и караници между тях и в нередки случаи - в домашно насилие;

- авторитарен стил на възпитание в семейството, което неизменно води до предявявани към детето противоречиви изисквания;

- непоследователност на родителите при възпитанието на детето, т.е. ако единият родител му се кара, а другият го защитава;

- прекалена емоционалност на двамата родители или на единия от тях;

- неадекватни изисквания на родителите, които влизат в противоречие с възможностите и потребностите на детето. Например, ако детето няма верен слух и пее фалшиво, но въпреки всичко родителите го записват в хор;

- стремеж на родителите да сравняват постиженията на собственото си дете с постиженията на другите деца. Постоянното сравняване може да предизвика ниска самооценка на детето и то да изгради образ за себе си, че не е способно на нищо;

- прекалени стремежи и изисквания на родителите всичко да се прави безупречно, правилно и абсолютно да съответства на всички общоприети стандарти и норми. Изграждането на перфекционизъм води до хронична тревожност и неспособност да се отсява важното от маловажното и да се обръща прекалено голямо внимание на детайлите.

Неизменно идва въпросът: Как да се справим с тревожността си и да се почувстваме (както казва друг мой клиент) както преди? Спорен е въпросът дали ще се почувстваме „както преди”, ако тревожността я няма, но поне ако не я усещаме през по-голяма част от времето, е наистина голям напредък. Затова ето какви действия предлагам:

•    Опитайте се да превърнете тревогата в рационален страх. „Аха, тревожен/а съм, защото се страхувам от...”  Ако не успеете да определите от какво, то разбирате, че на практика преживяваната тревога е била неоснователна. Тоест след като няма страх, не би трябвало да има и тревога.
•    Опитайте да не обръщате внимание на тревожността. Ще кажете: „Лесно като съвет, но трудно за изпълнение. Как така да не й обръщам внимание, та в главата ми няма други мисли, а на всичкото отгоре и физически не се чувствам комфортно и постоянно очаквам да се случи нещо лошо”. Да, няма да споря с вас, определено е трудно съзнателно, „на инат” да насочите мисълта си в определена посока. Затова би било добре, ако всеки ден тренирате по малко и постепенно увеличавате времето.
•    Има много медицински препарати на билкова основа, подчертавам – на билкова основа, които потискат чувството за тревога. Може да прибегнете и до помощта на психолог. Това съхранява здравето.
•    Опитайте да избягвате ситуации и мисли, които подхранват чувството за тревога. Такъв подход обаче може значително да усложни живота ни, защото той води към това, че едновременно с опитите ни да се освободим от тревожността лишаваме себе си от много удоволствия. Например, ако обичаме да ходим на дискотека, но препълненото с хора заведение ни потиска и тревожи, то избягвайки го, ще се лишим от това удоволствие.

Нека да обърнем още малко внимание на вътрешния конфликт и да уточним

следващата стратегия за справяне, т.нар. втори етап, който изисква по-задълбочен анализ и предприемане на действия.

На практика вътрешният конфликт провокира възникването на вътрешна неудовлетвореност, която изисква търсене на изход. Важно е да разберем какво е необходимо да се промени в сегашния ни живот, от какво да се откажем, за да намерим нещо ново, което действително ни е необходимо. Преходът към нещо ново е съпроводен с отказ от старото, познатото.

Наистина, „ръстът” на човек като личност се случва само когато той извърши определена вътрешна психологическа работа, каквато новата жизнена ситуация изисква. Тази вътрешна работа се състои преди всичко в изясняване на противоречията между:

    „Кой/я съм аз?“ и „Кой/я искам да бъда?“

    „Какво имам сега?“ и „Какво искам да имам?“

След като сме изяснили за себе си тези противоречия, ще ни е по-лесно да изберем решение и да планираме действия с помощта на следните въпроси: „Какво ще направя?”, „Как ще го направя?”, „Кога ще го направя?”, „Кой е замесен?”, „Къде ще се случи?”, „Какъв е планът ми за непредвидени случаи?”. Един простичък анализ, който води право в целта.

Винаги когато ви е възможно, се обръщайте към посочените стратегии и се упражнявайте. От работата ми с клиентите зная, че те са доказали своята ефективност. Не ви обещавам мигновени резултати, но със сигурност ще се почувствате по-спокойни.

Автор: Емилия Начева, психолог