През живота си сме орисани да изгубим много неща – губим ключовете си, губим очилата си, губим чадъра си. Няма нищо, това не е страшно. Страшно е, когато започнем да губим достойнството си, мнението си. Себе си.
Загубим ли себе си, губим всичко.
Кога е възможно да се случи?
Когато ни е страх от критика и неодобрение;
когато искаме да се харесаме на другите;
когато страдаме от липса на самочувствие и увереност;
когато ни липсва достатъчно знание, за да отстояваме себе си.
Никой човек не е достатъчно важен, за да загубим себе си заради него. Ако някой поиска от нас да се променим до неузнаваемост, да се откажем от нещата, които обичаме, то подобни отношения са обречени на провал – независимо дали става дума за интимна връзка, или приятелство.
Никоя цел не е достатъчно значима, за да пренебрегнем принципите си или съвестта си. Дори да си помислим, че си струва, и да го направим, след време ще съжаляваме, защото предателството към себе си е най-голямото предателство.
Как да запазим себе си?
Когато се учим от грешките си и сме благодарни за тях;
когато сме готови да поемем нападки и критика, но сме казали мнението си;
когато не се водим по ума на масата, а следваме сърцето си;
когато не се страхуваме да сме различни;
когато изразяваме недоволството си срещу неправдите.
