Свързваме бабата с топлина, уют, доброта... На нея можем да кажем онова, което не смеем да споделим с родителите си. Баба и дядо винаги ще прегърнат, нахранят и заведат внучето си на море. Ролята на баба е голяма и важна, но все пак тя не е доброволна. Много често бабите просто не са готови да я „изиграят”.
 
У нас традицията повелява когато се роди внучето, баба му да захвърли всичко останало и да му се посвети, отменяйки майката, защото „няма нищо по-важно от детето”. Много хора споделят това мнение, но... не всички. Така и трябва да бъде! Защото кои са днешните баби?

Много често те са жени между 40 и 60 години, все още пълни със здраве и сили, изглеждат добре, някои имат собствен бизнес или  са отдавна утвърдени в професията си.

Те са учили, раждали, отгледали собствените си деца и в този житейски период искат да отделят повече време и внимание на себе си. Много от тях все още работят, някои – дори на няколко места, или току-що са се пенсионирали. Но, при всички положения, са в златната си възраст, в която кроят планове за пътувания, забавления, работа, любов.
 
Това е всъщност най-доброто време в живота на жената, когато е здрава, все още красотата ѝ не е повяхнала, но вече е по-мъдра, осъзнала своята свобода, независимост, чувственост. Душевните терзания и обрати, типични за младостта, са зад гърба й, тя се е потопила в търсене на радостта от живота и се опитва да постигне нещо лично за себе си, за собственото си усъвършенстване.
 
И изведнъж – внуче. „Внуците се обичат повече от собствените деца” – това е може би вярно, но...

Ако има други планове

Ако тази жена има други планове за своето бъдеще, може ли да откаже на децата си да помага в отглеждането на внучето? Трябва ли да го направи, лишавайки се от малкото удоволствия, които евентуално би могла да изпита? 

И ако откаже, трябва ли да се чувства виновна, защото нейните връстнички са залепени за бебешките колички на своите внучета, а тя – не?
 
Какво би станало, ако бабите и дядовците можеха да разполагат със своето време? Прекалено ли е егоистично те да се ангажират не с памперси и разходки в пясъчника, както е по условие сега у нас, а например на дълга екскурзия, на нови знания и умения...

Копнеж по внуче

Разбира се, има случаи, в които бабите просто не искат да правят нищо друго, освен да гледат внучето си, виждайки в него светлина в тунела на възрастта и усещайки прилив на младост и енергия, когато са заедно. Те просто копнеят за това дете!
 
Или пък младата майка е самотна и не може да се справи без помощта на своята майка, е, тогава просто няма начин – налага се бабата да забрави за лични удоволствия, а да се отдаде на каузата детенцето да порасне, отгледано грижовно.  
 
Има и обсебващи баби, които не дават на майката да припари до детето си и дори пораждат ревност от страна на младите родители. Всякакви случаи, които доказват едно – бабата е много важна фигура в живота на всяка фамилия.

Отглеждането на внуците от техните баби обаче не бива да се приема за даденост.