Мелиса Стенхаус знае, че играта може да има позитивно влияние върху детето. Виждала го е много пъти в ролята си на програмен координатор в неправителствена организация, предлагаща грижа за деца и обучителни сесии за родители. Любимата ѝ история е за момиченце на име Зоуи и любовта ѝ към пайове.

Зоуи била в четвърти клас в извънкласната програма на Стенхаус и нямала никакъв интерес към четенето. „Забелязахме, че прави много сложни съоръжения от кубчета”, разказва Стенхаус, „и разбрахме, че строи декор за готварско шоу с пайове.” Затова Стенхаус и колегите ѝ се постарали малко повече, добавяйки готвене – и по-специално пайове – към програмата. След като си поговорили какво ще ѝ трябва за един пай, Зоуи се научила да пише рецепта и започнала да проявява интерес към готварски книги; това довело до увеличаване на желанието ѝ за четене. „Беше невероятно”, казва Стенхаус. „Това, че изрази себе си чрез игра, подобри четенето ѝ и сега не иска да остави книгите.”

Но подобряването на грамотността е само върхът на забавлението, когато говорим за ползите от играта. Не е тайна, че тя е неразделна част от цялостното развитие на детето – този факт е ясен на изследователите от десетилетия. 20-годишно проучване на университета в Пенсилвания и Дюк Юнивърсити открива връзка между социалните умения (една от ползите на играта) на децата в детска градина и успеха им като възрастни. Играта е използвана по новаторски начини при деца с познавателни, емоционални и физически затруднения, както и при терапия на травма или тъга. Върховният комисар по човешки права към ООН обявява играта за основно човешко право на всяко дете на Конвенцията на Обединените нации за правата на детето през ноември, 1989 г.

Когато се замислите от какво имат нужда децата, за да се гарантира здравословното им развитие – добра храна, образование, стабилно семейство – играта може и да не е в списъка. А би трябвало. Тя е най-важната работа на детето и в същото време е все по-застрашена – например от наблягане на ученето, разпространението на играчките с герои за сметка на креативните игри и тенденцията за свръхангажираност. Но какво точно е играта и какво може да направи за детето ви?

Тя може да има най-различни проявления, но по същността си е занимание, което ангажира и предизвиква ума. Може да е изцяло дирижирана от детето, може да е по-подредена с най-различни инструкции. Може да е самотно занимание или буйна игра в най-различни роли с други деца. Може например да е заснемане на YouTube видео. Ако разширява кръгозора на детето, значи е игра. И ако има подходящи възможности за игра, то тя ще помогне на детето ви да се развие по такъв начин, че никога не бихте си представили, че това се дължи на кубчетата или пясъчника.

Ето някои от ключовите ползи, които носи играта.

Децата придобиват житейски умения

Центърът за развитие на детето към Харвардския университет казва, че на децата трябва да им се осигуряват занимания, чрез които да упражняват житейски умения. Това включва заниманието им с творческа игра и възможността да управляват собствените си действия с по-малко родителски надзор или намеса. Специално неструктурираната игра помага за развитието на екзекутивните функции, поощрявайки самоконтрола (способността да останеш спокоен и концентриран в стресова ситуация) и овладяването на емоциите, както и способностите за решаване на проблеми и планиране.

„Екзекутивните функции протичат във фронталния кортекс – това са най-важните умения, за да може човек да се справя в живота”, обяснява Мелиса Хийли, детски и семеен психотерапевт. „Ако не предоставяме изживявания на децата, чрез които да се овладеят тези умения, те изостават в развитието си, както сочат проучванията.”

В терапевтичната си практика Хийли използва метода на игра, дирижирана от детето, популярен и в академичните среди. Много педагози използват подхода „Реджо Емилия”, залагайки време за свободна игра в програмите си. Философията на „Реджо Емилия” казва, че такъв тип свободно проучване на света от детето е изключително важно за развитието.

Това течение води началото си след края на Втората световна война от район Реджо Емилия в Италия. Учител на име Лорис Малагуци заедно с родителите строял училища за децата, които да им осигурят нов начин на обучение, подпомагащ демократичното мислене. Той смятал, че на децата са им дадени „сто езика” за изразяване – т.е. много начини, по които да си обяснят света около тях – и че за да е успешна една образователна философия, те трябва да имат определена степен на контрол и с тях да се отнасяме като с помощници, а не само като със субекти, подвластни на инструктаж. В центъра на философията му са уважението към децата като към изобретателни индивиди, които може да помогнат в собственото си обучение; позитивните отношения между деца, родители и учители; както и отношението към заобикалящата децата среда като към „трети учител”.

Продължава на страницата на Новите родители