„Болковото тяло“ на Екхарт Толе го измъчва в продължение на близо 30 години. Докато една нощ през 1977 г. не получава прозрение.

В продължение на близо трийсет години - на практика откакто се помни - той е обременен с този зловещ, осезаем товар от отрицателна енергия. Но в една нощ, когато болковото тяло на Екхарт Толе го довежда до ръба на отчаянието, той изведнъж достига до прозрението:  

"Не можех повече да живея със себе си. И в този момент възникна въпрос без отговор: кой е този "аз", който не може да живее със себе си? Какво е "аз"? Чувствах се въвлечен в празнотата! Тогава не знаех, че това, което се случи в действителност, беше, че създаденото от ума "аз", с неговата тежест, с неговите проблеми, което живее между неудовлетворяващото минало и страшното бъдеще, се срина. То се разтвори. На следващата сутрин се събудих и всичко беше толкова спокойно. Спокойствието беше там, защото нямаше "аз". Само усещане за присъствие или "битие", просто наблюдение и наблюдаване."

Този цитат е в основата на теорията за тялото на болката на Екхарт Толе и е крайъгълен камък на неговото учение.

Кой е Екхарт Толе?

Улрих Леонард Тьоле, известен още като Екхарт Толе, се ражда през 1948 г. Днес той се смята за един от най-влиятелните и плодотворни духовни учители в Америка и Канада. Той получава нетрадиционно образование и се запознава още в ранна възраст с различни религиозни и духовни философии.

От десетилетия книгите му са в списъците на бестселърите, а последователите му продължават да се увеличават лавинообразно. Думите и начинът му на мислене са помогнали на милиони хора и са ни предложили различен начин за преживяване на собствената ни емоционална реалност.

Концепцията за болковото на Екхарт Толе възниква през 1977 г., но е по-добре формулирана в бестселъра му от 1997 г. "Силата на настоящето".

Болковото тяло се храни като паразит.

Според Толе болковото тяло е полуавтономна енергийна форма, която живее вътре в повечето човешки същества и се състои от емоции. Остатъците от болка, натрупвани в нас, когато всяка силна негативна емоция е била недовидяна, ненапълно възприета и след това оставена да се разпадне, се съчетават, за да го създадат. То се състои не само от изпитаната през детството болка, но и от болезнените емоции, прибавяни по-късно през юношеството и дори зрелостта. То притежава свой собствен примитивен разум, леко наподобяващ разума на хитро животно, като той е насочен най-вече към оцеляването му. Подобно на всички форми на живот, и то се нуждае от храна. Всяко болезнено емоционално преживяване може да се използва за храна от болковото тяло, затова то разцъфтява бурно на почвата на негативното мислене и на драмите във взаимоотношенията.

Да разгледаме следния пример. Имали сте изключително тежък работен ден. Прибирате се вкъщи и може би някой ви чака – бил той приятел или любовник. Този човек веднага започва да ви пита какво не е наред и това само ви притиска допълнително.

Нещо тъмно се надига в стомаха ви и вие се чувствате ужасени от себе си и от живота си. Всичко е толкова погрешно. Никой не иска този човек да задава въпроси, да ви напомня за вашите провали и слабости. Де да бяхте сами.

Искате просто да изчезнете.

И изведнъж онова нещо в стомаха ви превзема мозъка ви. Крайниците ви не са ваши. Нито гласът ви, нито устата ви, нито думите, които излизат от нея. Започвате да изричате грозни неща, болезнени неща. Говорите вие, но се чува нещо друго.

Екхарт Толе казва, че болковото тяло прави именно това. То се крие в ъглите на ума ви и представлява сбор от всички наши страхове, несигурност и негативни мисли, които принципно заключваме. Това са негативните гласове, които са ни казвали лоши неща за нас самите, които в крайна сметка сме интернализирали и имитираме, когато сме притиснати в ъгъла.

Това е собственият ни саморазрушителен модел на поведение.

Екхарт Толе описва болковото тяло по следния начин:

„Подобно на всяка друга съществуваща същност, и болковото тяло иска да оцелее. И то може да оцелее само ако ви накара несъзнателно да се идентифицирате с него. Тогава може да се издигне, да ви завладее, да се "превърне във вас" и да живее чрез вас. [Болковото тяло] ... трябва да получава "храната" си чрез вас. То ще се храни с всяко преживяване, което резонира със собствения му вид енергия, с всичко, което създава допълнителна болка под каквато и да е форма: гняв, разрушителност, омраза, скръб, емоционална драма, насилие и дори болест. Когато болковото тяло ви завладее, то ще създаде ситуация в живота ви, която отразява обратно неговата собствена енергийна честота, за да се храни с нея. Болката може да се храни само с болка. Болката не може да се храни с радост. Тя я намира за доста несмилаема".

Болковото тяло е нашето безпокойство, нашата депресия, нашата липса на увереност в себе си. Колкото и болката да е естествена част от човешкото състояние, трябва да намерим начини да я обработваме. Помирението с болката е важна стъпка, за да избегнем поемането на контрол от страна на тялото на болката.

Болковото тяло е пристрастено към нещастието.

Може би ще се почувствате шокирани, когато за първи път прозрете, че у вас има нещо, което постоянно се стреми към емоционална негативност и търси нещастие. Нужна е обаче по-голяма осъзнатост, за да го видите в себе си, отколкото в друг човек.