Никога не е полезно да посвещавате другите в най-съкровените си тайни.

Ето защо не трябва да казвате следните 3 неща:

1. Ако нещо те боли, мълчи си!

Легендата за стария Ецио разкрива чудесно природата на хората и това, което не бива да казват.: „Старият Ецио останал сам, след като синът му си тръгнал, достойно се грижел за къщата и за добитъка. Един ден го заболял толкова много гърбът, че разказал за това на съседа си, който поклатил глава и започнал да съжалява стареца. Скоро мълвата се разпространила из селото и всички знаели, че бедният старец има болен гръб и му е трудно да се грижи за добитъка. Всеки път, когато хората виждали стареца, изразявали съчувствие, но никой не предложил да му помогне. Скоро гърбът на стареца започнал да минава, но докато се разхождал из пазара, все още чувал, че го смятат за старец с болен гръб.

Скоро при стареца дошъл съседът, с когото той първо споделил за проблема си, и му казал съчувствено: „Приятелю, виждам колко ти е тежко - позволи ми да взема земята и овцете ти, защото все още съм здрав и силен. И ще ти платя за тях." Старецът се засмял в отговор на предложението на съседа си, който давал три пъти по-малко, отколкото струвало всичко, и съседът казал: „Така поне ще получиш малко пари, иначе стопанството ти ще пропадне!"

Старецът прогонил хитрия съсед и продължил да се грижи за стопанството си, докато пристигне синът му. Синът благодарил на баща си и го помолил за съвет: „Татко, ти си мъдър, видял си много на този свят. Кажи ми, какво трябва да знам за живота?". Старецът казал само едно: „Ако нещо те боли, мълчи си. В противен случай първо ще ти дадат най-безполезното нещо - съжаление, а после ще те ударят там, където те боли".

2. Не казвай на приятел това, което не би казал на врага.

Всеки, който има приятел, е щастлив човек, но не всеки може да бъде сигурен, че човекът, когото нарича приятел, ще бъде такъв за цял живот. Хората са непредвидими, изпитват най-различни чувства – гняв, озлобление, завист. Във всяко човешко същество има и светлина, и тъмнина - никой не знае кога ще се събуди едното или другото и дали изобщо ще се събуди: не изкушавайте приятеля или врага си със своите слабости. Всички велики империи и съюзи се разпадат - такъв е законът на живота, дори ако с цялото си сърце искате да вярвате в обратното. Това, което не бихте казали на врага си, не бива да казвате дори на приятеля си.

Не създавайте причина за проблеми, за да не се налага си блъскате главата как да ги решите. Можете да поддържате приятелството си по много начини, но ако приятелят използва собствените ви думи срещу вас, то тогава сърдете се на двама: на себе си и на приятеля си.

Веднъж един стар сляп лъв, който бил изгонен от прайда, отишъл в една пещера, където видял някакъв човек, който търсел прехрана и подслон. Лъвът попитал: „Кой е там?", а човекът отговорил: „Аз съм този, който няма да те нарани, ако ти не ме нараниш" - човекът не искал да изкушава лъва с факта, че е човек. Така те станали приятели и тръгнали заедно на лов.

В една от гладните вечери лъвът и човекът започнали да си говорят най-искрено и открито и тогава човекът признал, че е човек. Гладният, сляп лъв веднага се нахвърлил върху човека и задоволил глада си. Не изкушавайте никого с тайните си. Дори и приятелите.

3. Не говори лошо за себе си!

Всеки, който омаловажава себе си, само отнема шанса си да се бори. Хубаво е да се бориш срещу омаловажаването от страна на другите, но може ли човек да се бори срещу себе си? Всеки, който омаловажава себе си, хвърля бялото знаме още преди началото на битката. Не е страшно да загубиш честна битка, страшно е да загубиш преди това. Отношението на човека към себе си и към работата си показва как другите могат да се отнасят към него: ако се принизява, другите ще последват примера му; ако се държи достойно, другите ще го уважават и ценят повече.

Старецът Окам живеел в пустинята и в продължение на десет години се опитвал да изкопае езеро, за да добие вода за себе си и хората си. На десетата година той най-накрая успял - почвата започнала да абсорбира влага и на мястото на ямата се появило езеро. Хората се зарадвали и отишли при стареца да си налеят вода. Но старецът не искал да го вземат за самохвалко и затова казал, че въпреки десетгодишния си труд не смята, че е направил нещо кой знае какво ценно: „Благодарение на Господ постигнах всичко това!"

Хората започнали да се отнасят към езерото му така, както самият той пожелал: един ден някакъв бедняк започнал да си мие краката в него, вместо да пие - примерът му бил последван от други. Скоро езерото се превърнало в мръсна къпалня и въпреки че старецът бил огорчен от това, което се случвало с труда му, не можел да направи нищо по въпроса - хората се отнасяли с труда му така, както той самият им казвал.