"Желанието е това, което ни кара да страдаме, но щом се научим да унищожаваме желанията си, всяка дреболия, която получим, ще се превърне в безценен подарък." - Карлос Кастанеда

Когато се родим, сме свободни. Не се нуждаем от никого и от нищо, за да бъдем щастливи - детето е просто щастливо със себе си.

Но след това започваме да растем... Детството е най-значимият период за едно човешко същество, всички събития, които ни се случват по това време, оставят специален отпечатък върху целия ни живот. Детето е малко и просто се нуждае от закрила и подкрепа, затова и се доверява на родителите си. То е толкова малко, а те са толкова големи.

И ако родителите се карат или крещят, детето, просто не може да си помисли, че грешат, или са ядосани, защото не са в състояние да се справят с неприятностите, които животът им поднася. Да забележиш, че родителите са несъвършени, означава да си в голяма опасност. И така детето стига до извода, че всичко, което се случва на родителите му, е по негова вина. Ако те крещят и се карат, значи то е лошо и не заслужава любов.

Но възрастните не са съвършени и често грешат и казват неправилните неща, но всички думи, изречени от тях, независимо дали го осъзнаваме, или не, се съхраняват завинаги дълбоко в душата. И в резултат на това след известно време детето престава да си вярва, а вътрешната свобода и щастието се губят.

И целият ни живот се превръща в едно голямо желание да потвърдиш, че си добър и струваш нещо. Ставаме зависими от похвалите и одобрението на другите хора, от любовта на другите, от парите и богатството.

Когато загубим любовта към себе си, започваме да търсим тази в тялото на друг. И след като сме я намерили, се страхуваме да не я изгубим, защото ни се струва, че ако този човек си тръгне, любовта, грижата, привързаността и много други неща ще изчезнат завинаги от живота ни. И ние поддържаме тези връзки, въпреки че отдавна не сме получили от тях нито любов, нито грижа, нито каквото и да било друго.

Привързаността винаги поражда страх.

Страхът сковава човека, прави го безинтересен, лишава го от гъвкавост и той става неспособен за бързи промени. Страхът и привързаността изтощават човека, лишават го от умствени и физически сили.

Често, веднъж щом изпитаме щастие от нещо, искаме да се докоснем до него отново и отново, и това се превръща в началото на края.

Щом се привържем към някой човек, щом връзката с някого се превърне в символ на щастие за нас, губим лекотата и свободата си. И в същото време започваме да претендираме за свободата на другия човек, нуждаем се от гаранции, че той винаги ще бъде до нас, че никога няма да ни напусне.

В противен случай щастието ще си тръгне с него - вярваме в това, мислим и го чувстваме толкова искрено. Готови сме да направим ВСИЧКО само и само той да ВИНАГИ да е наблизо. Но никой не иска да се откаже от свободата си, никой не желае да се озове в затвора. Дори и в такъв, направен от постоянни грижи.

Любовта и привързаността са две противоположности.

Любовта означава просто да желаеш човек да бъде щастлив, да правиш всичко, за да го направиш щастлив.

Привързаността е желанието човек да бъде щастлив С ВАС.

В резултат на това чувството за собствена непълноценност и неутолимото желание да бъдем щастливи ни превръщат в пълни егоисти. И ние постоянно изискваме от себе си, постоянно казваме: "Аз, аз, аз". А това е признак на зависимост, на привързаност. Самодостатъчният човек позволява на другия до себе си да бъде такъв, какъвто е.

Как да се освободим от един човек, как да станем свободни?

Просто трябва да приемете на ниво чувства, а не на думи, че може би живеете последния си ден. Но това не е повод за копнеж, а възможност да погледнете на живота си възможно най-трезво!

Каквото и да обичате, към каквото и да е привързано сърцето ви, то няма да прекрачи с вас прага на смъртта. Не можете да вземете нищо със себе си, нищо не е вечно. Така че единственото, което ви остава, е възможността да се радвате на невероятното пътешествие, наречено Живот.

Просто се радвайте на всичко, което ви заобикаля, на всички хора, които са се съгласили да споделят пътуването ви, и бъдете благодарни на Света, че ви е подарил това щастие.

Да живеете всеки миг с ясното съзнание, че това може да е последният ден от живота ви, че може никога повече да не видите тези, които са с вас, че решенията, които вземате сега, може да са последните в живота ви. Това може да ви накара да се замислите какво наистина искате, какви са истинските ви желания.