Голяма част от днешните родители вероятно са израснали през 80-те и 90-те години на ХХ век. И са имали едно по-различно и определено много безгрижно детство.
Днешните малчугани не са и чували за голяма част от игрите, забавленията и дори навиците на своите родители. Те имат други интереси, най-често вдъхновени от света на технологиите. Което не прави едното детство, по-лошо от другото. Само е по-различно.
Ето 9 неща, характерни за детството през 80-те и 90-те години, които сегашните малчугани надали някога ще имат възможност да почувстват или преживеят. За добро или за лошо.
Гермофобия? Какво е това
Първо да уточним какво точно се крие зад този термин. Накратко – гермофобията е страх от микроби. И една от известните личности, които страдат от нея, е топмоделът Наоми Кембъл.
През 80-те и 90-те години не само децата, но и родителите, не бяха чували за този вид разстройство. По простата причина, че не обръщаха много внимание на твърде стриктната хигиена – на играчките, игралните пространства, а понякога и на ръцете на децата.
Е, малчуганите миеха ръцете си, но никой не правеше драма, ако те не са и дезинфекцирани със специални антимикробни кърпички или течности. Далеч преди да се появи Ковид-заплахата, много родители внезапно се вманиачиха на тема стерилност и микроби. А всъщност това не е полезно, тъй като пречи на децата да създадат антитела срещу бактериите.
Без усещане за опасност
Счупени люлки, метални пързалки, които предизвикват изгаряне в най-горещите летни дни, обикновени вилици и ножички, а не от пластмаса или с тъпи върхове...
Някак всичко това минаваше и заминаваше, без никой да прави огромен проблем или да изпада в паника.
Детски столчета за кола – още нещо непознато
По този въпрос съвременните деца са късметлии. Защото столчето за кола е наистина задължително от гледна точка на безопасността.
Но преди години дори и предпазни колани не се използваха, какво да говорим да столчета. Да не споменаваме малките деца, които гордите родители-шофьори возеха или в своя скут, или на седалката до себе си.
С колело до съседния близък град
Сега това е напълно невъзможно, да не говорим, че е и опасно. Ако детето е на село при баба и дядо, и пътят до съседното близко село не е натоварен, би било напълно възможно.
Не и в големия град, където не е съвсем безопасно човек да кара кола, а какво остава да се придвижи по шосето с колело. И то без родители, просто една щастлива компания от леко пораснали деца, търсещи нови емоции.
Пеш до училище
В интерес на истината и сред сегашните деца има такива, които предпочитат да извървят разстоянието до училището пеша, отколкото да ползват градски транспорт.
Но не са и никак малко онези родители, които палят колата, за да заведат детето – голямото, не малкото, до училището, което се намира през една улица, от страх да не настине, да не се разболее или просто да не се умори.
А за децата това раздвижване е изключително полезно, тъй като в училището те седят дълги часове. След което се прибират у дома и отново сядат – да учат или подготвят домашните си.
От друга страна, извозването на детето от и до училище, пречи на неговата самостоятелност и то няма как да се научи да се пази от опасности, да поема само отговорности, да преценява кое е правилно и кое не.
На трето място е и каляването. Децата, които ходят повече пеш, са много по-здрави и по-рядко боледуват от сезонни неразположения, отчитат лекарите.
Вместо детегледачка – батко или кака
Ролята на детегледачката в онези години изпълняваха по-големите братя и сестри. Понякога с желание, друг път – с протести, но се грижеха за по-малките и внимаваха да не направят някоя беля.
Сега – колкото по-квалифицирана е детегледачката, толкова по-важна фигура е тя в живота на семейството.
Телевизията
Ще кажете, че и днешните деца обожават и гледат много детски филмчета. Разликата е, че тогава малчуганите гледаха всичко, което и родителите им гледат. Е, без някои филми, които вървят с червени точки. По-важното беше, когато гледат някой филм „за големи“, да го правят в присъствието на възрастните.
А сега има родители, които цензурират съдържанието дори на класическите приказни истории – като тази за еленчето Бамби например, „изрязвайки“ онези сцени, които биха могли да наранят крехката детска психика.
Продължава на страницата на Новите родители
