Понякога се чувстваме тъжни, без да имаме представа защо Не искаме да говорим, не ни се ходи никъде, нямаме желание да правим каквото и да било.  Стоим до прозореца с чело, опряно в стъклото, и не разбираме какво се случва с душата ни – защо се чувстваме по този начин?

В случая не става въпрос за клинична депресия, която изисква медицинска помощ. Това е просто тъга. Необяснима, но всепоглъщаща. Просто дни, в които термометърът на настроението ни пада под 0. Дни, в които не искате нищо, не вярвате в нищо, не се надявате на нищо.

Можем да разсъждаваме за причините за меланхоличното настроение колкото си искаме, но едно е ясно: тъгата е послание, чиято същност трябва да разгадаем. И това трябва да стане веднага - в други дни тази информация ще бъде затворена за нас.

Така че в тъгата няма нищо лошо или нередно. Не ни пречи от време на време да се замислим за живота, за себе си, да обобщим някои резултати, да анализираме събития или тенденции. Работата е там, че в един свят на „мотивираност и увереност“ няма място за тъга. Трябва да се усмихваме на всеки срещнат и да му казваме, че всичко е наред. От нас се очаква да игнорираме тъгата и да симулираме щастие – така, сякаш преди 15 минути сме грабнали третия си „Оскар“ за най-добър актьор или актриса.

Но не можете да се преструвате на победители дълго време. Никой на този свят не може да се разхожда с такава непробиваема броня. Така че първото нещо, което трябва да направим, е да приемем, че тъгата е нормално състояние, присъщо на всяко човешко същество. И не бива да се утешавате с глупости от рода на: "Вземи се в ръце, такъв е животът". Това е не само безполезно, но и нелепо. Успявали ли сте някога да се "съвземете"?

И така, тъгата е нещо нормално. И това не е всичко: тя си има свои нива, които ще опишем по-долу.

1. Тъгата като предупредителен знак

Тъгата не е само чувство, но и значителна загуба на енергия. Чувстваме вътрешна нужда да отстъпим за известно време, да обмислим нещо, да разберем нещо. По правило това състояние е придружено от известна апатия и умора. Това е логично: тялото е включило нов режим за нас. Тази физическа реакция се задейства от сигнали, които идват от мозъка. Той сякаш ни казва: „Прекъснете връзката с всичко, което се случва около вас, фокусирайте се върху вътрешния си „Аз“. Не ни остава нищо друго, освен да се подчиним: трябва внимателно да анализираме това, което ни притеснява и смущава.

2. Тъгата като пестене на ресурси

Физиологът Бернар Тиери изучава тъгата дълги години и стига до извода, че това чувство е близко до хибернация. Преминаваме в „режим на изчакване“, което предполага тишина и самоанализ. Така човек може не само да размишлява над конкретно събитие, но и да не губи енергията си за неща, които нямат никакво отношение към това.

3. Тъгата като грижа за себе си

Психолозите избягват да наричат ​​тъгата негативна емоция. Тя не е нито лоша, нито добра. Не е задължително винаги да сте щастливи, нито пък винаги трябва да се страхувате от пристъпите на тъга. Това е просто емоция, която действа като предупредителен механизъм. Тя припомня такива важни неща като необходимостта да спрете за момент, да се вслушате в себе си, да говорите със себе си, да се грижите за себе си, да разберете какво се случва и какво чувствате по въпроса. Само по този начин хората ще могат по-добре да разберат истинските си нужди и потребности.

4. Тъгата като копнеж

Тъгата е много смесено чувство. Тя е някъде по средата между тъга и копнеж. Сякаш нещо ви липсва. С нейна помощ можем да почувстваме по-рязко, с повече острота да видим всичко и да станем по-креативни. Потенциалът на тъгата може да се насочи към занимания с изкуство, музика или писане. Това, което е най-изненадващо – ще постигнете много по-голям успех, отколкото ако сте били весели и щастливи. Важно е обаче да запомните, че макар тъгата да вдъхновява сърцето на художника, никой не трябва завинаги да остава в тази страна на копнеж и празнота.

5. Тъгата като стратегия за психологическо развитие

Нашата самооценка и емоционална сила директно зависят от това дали можем да намерим приложение за своя потенциал и таланти. Следователно тъгата е прекрасен шанс да разберем себе си, да разберем какво искаме и как ще се развиваме. Тъжно ви е? Не се разтваряйте в скръбта и самосъжалението си, а по-скоро помислете какво наистина искате. Какво ви спира? Какво можете да направите, за да постигнете целите си? Разбирането на собствените ви емоции и осъзнаването, че сме господарите на собствената си съдба, е основен принос за вашето психологическо израстване. Така че тъгата няма нищо общо с неща като слабост и уязвимост.

Източник: cluber.com.ua