Ерих Мария Ремарк ще остане в историята като един от най-известните автори на антивоенни романи. Той е чувствителен и деликатен познавач на човешката душа. И като такъв, ни завеща множество велики мисли, посветени на любовта, живота и човешката природа.
Да си припомним някои от тях.
***
В малките градчета хората страдат от потисната похот. Тоест в малките градчета без бордей.
Да се родиш глупав не е срамно, срамно е само да умреш глупав.
Днешните правила повеляват да се взема от живота колкото се може повече. А как ще го направиш, това си е лично твоя работа.
Такъв е светът - може да се превърнете в ангел, глупак или престъпник – и никой няма да забележи. Но ако ви липсва едно копче, всички ще го видят.
Любовта заслепява мъжа и прави жената по-зорка.
На жените нищо не трябва да се обяснява, с тях се действа.
Всичко, което може да се уреди с пари, е евтино.
Само когато окончателно се разделиш с един човек, започваш истински да се интересуваш от всичко, което го засяга. Това е един от парадоксите на любовта.
Човек не може да заключи вятъра, нито водата. Ако ги заключи те се развалят. Затвореният вятър се превръща в застоял въздух.
Няма нищо по-уморително от това да си с човек, който демонстрира своя ум. Особено, ако няма ум.
Скромността и верността към дълга са възнаграждавани само в романите. В живота такива хора биват използвани, а после ги изтласкват настрана.
Само нещастният знае какво е щастието. Светлината не блести, когато е светло. Тя свети в тъмнината.
