Понякога възприемаме емоциите като бурна стихия, трудно подвластна на контрол, но всички знаем, че те следват определени правила. Психологът проф. Нико Фрейда ги формулира в 12 закона. Както и с повечето закони, изключения има, но те са синтезират в себе си десетилетия психологически изследвания и са валидни през повечето време.

1. Закон за ситуационното значение

Първият закон гласи просто, че емоциите произтичат от ситуации. Един и същи тип ситуации като цяло предизвикват един и същи тип емоционални реакции. Загубата ни кара да скърбим, печалбите ни правят щастливи и страшните неща ни плашат. 

2. Закон за загрижеността

Чувстваме, защото ни е грижа за нещо, когато по някакъв начин ни интересува това, което се случва, независимо дали това е предмет, самите ние, или друг човек. Чувствата се пораждат от тези конкретни цели, мотивации или загриженост. Когато сме незаинтересовани, не чувстваме нищо. 

3. Закон за видимата реалност

Това, което ни се струва реално, може да предизвика емоционална реакция. С други думи, начинът, по който анализираме или тълкуваме ситуацията ръководи емоцията, която чувстваме (сравнете със закони 11 и 12). Причината някои филми, пиеси или книги да не ни ангажират емоционално е защото, в някакъв смисъл, не можем да открием истина в тях. По подобен начин е трудно да изпитаме емоция към неща които не са очевидни, пред очите ни. Например, скръбта може да не ни покоси в момента, в който ни съобщят за смъртта на любим човек, а в момента, в който да речем, вдигнем телефона да му се обадим, забравяйки, че той си е отишъл.

4, 5 и 6. Законите за промяната, привикването и чувството при сравнение

Законът за привикването означава, че в живота свикваме с обстоятелствата, каквито и да са те (с известни изключения, вж. 7 и 8). Емоциите, следователно, реагират най-лесно на промените. Това означава, че винаги сравняваме това, което се случва с относилно стабилна референтна рамка (това, с което сме свикнали). Като резултат нашите емоции отговарят с най-голяма готовност на промени, които се отнасят към тази референтна рамка.