„Перфектни сме един за друг. Всичките ни приятели са на това мнение. Имаме едни и същи вкусове в почти всяко едно отношение – от чувството за хумор до предпочитанията за храна. Затова се преместихме да живеем заедно. Хората казват, че рутините могат да убият една връзка. При нас обаче се случи тъкмо обратното. Чувствата ни станаха дори по-силни. Има обаче едно нещо, в което още не можем да постигнем съгласие – умението ни да различаваме разликите между температурите. Аз винаги нося тениска, а тя пуловер. Спя без одеяло, а тя се увива поне в няколко. Това определено ни забавлява – кой да предположи, че от безбройните рутинни проблеми ще трябва да се борим именно с този?“

„Случи ми се наистина фантастична история. Преминах през тежък развод. Беше тежко за мен. Накрая, през лятото, реших да си почина наистина добре. По случайност разговарях с моя стара сученичка. Тя ми спомена, че има празен апартамент край морето. Още същата нощ си купих билети и избягах от целия свят. По време на ваканцията си срещнах едно момиче – беше от същия град като мен. Изглежда, че се влюбих. Никога досега не бях срещал толкова прекрасен човек. Имахме толкова много общи неща помежду си. Сега съм щастлив. Знам, че за всичко, което се случва, си има причина.“

„Работя на смени. 2 на 2 дни. Съпругата ми започна да ми приготвя закуска с изненада. Радвах се на сладките й любовни послания, скрити сред храната, като малко дете. В тях тя ми казваше колко много ме обича. Това ме караше да се усмихвам. Никой досега не е правил подобно нещо за мен.“

„Моята съпруга винаги ми задава интересни въпроси. „Какво искам да постигна?“, „Какво да направя, за да бъда по-щастлив?“, „За какво мечтая?“, „За какво лъжа хората?“, „Какво ценя най-много?“, „Какво бих сторил за приятелите си, ако имат нужда от мен?“, „Какво трябва да стори някой, за да стане мой приятел?“, “На кое качество у жените се възхищавам най-много?“, „Какво ме кара да се вълнувам, как откривам вътрешния си мир?“… Знаете ли какво, тя е прекрасна. Усещам обичта й към мен. Тя е моята любов и моето вдъхновение.“

"Когато новородената ми дъщеричка започна да издава първите си звуци, се захванах тайно да я уча на думата „мама“. Исках това да е първото нещо, което ще каже. Един ден се върнах по-рано от обикновеното. Без да ме усетят,  влязох в стаята, където бяха съпругата ми и дъщеря ми. Тогава видях, че жена ми учи детето ни да казва „татко“…"