Знаем, че отхвърлянето боли, но то може да нанесе вреда на психическото ни здраве, която отива далеч отвъд емоционалната болка. Ето 10 по-малко известни факти, които описват различните ефекти, които отхвърлянето оказва върху нашите емоции, мислене и поведение.
1. Отхвърлянето следва физическите пътища на болката в мозъка. Изследвания с магнитен резонанс показват, че същите зони на мозъка, които се активират, когато изпитваме физическа болка, се задействат и при емоционалното отхвърляне. Ето защо отхвърлянето наистина боли.
2. Парацетамолът намалява болката, предизвикана от емоционално отхвърляне. В едно проучване, тестващо хипотезата, че отхвърлянето наподобява физическата болка, изследователите дават на някои участници ацетаминофен (парацетамол), преди да преди да ги накарат да си припомнят болезнено преживяване от миналото, в което са били отхвърлени.
Хората, които получили парацетамол, докладвани значително по-малко емоционална болка, в сравнение с участниците, получили хапче, съдържащо само захар.
3. Отхвърлянето е имало жизненоважна функция в нашето еволюционно минало. В епохата на лов и събирателство, да си отлъчен от племето е равносилно на смъртна присъда, тъй като е трудно да оцелееш дълго сам.
Еволюционните психолози смятат, че мозъкът е разработил система за ранно предупреждение, за да ни алармира, когато сме били изложени на риск от остракизъм. Така онези, които са чувствали отхвърлянето по-болезнено (т.е., при които мозъкът го е възприел като физическа болка), придобиват еволюционно предимство: те са по-склонни да коригират поведението си и следователно да останат в племето.
4. Повторното преживяване на болката от социално отхвърляне е по-ярко, спомена за физическа болка. Опитайте се да си припомните преживяване, в които сте чувствали значителна физическа болка. „Ъ?”, реагира мозъкът ви. С други думи, споменът не може да предизвика физическа болка. Но опитайте да преживеете отново болезнено отхвърляне (всъщност, недейте - просто го назовете с думи), и ще ви залеят куп чувства, които сте изпитвали тогава. Нашият мозък поставя приоритет върху преживяването на отхвърляне, защото сме социални животни, които живеят в "племена."
5. Отхвърлянето дестабилизира нашата "нужда от принадлежност". Всички имаме една основна нужда: да принадлежим към дадена група. Когато бъдем отхвърлени, тази необходимост е дестабилизирана и изключването, което чувстваме, усилва емоционална болка. Повторното свързване с тези, които ни обичат, или общуването с хората от групите, с които се чувстваме силно свързани, които ни ценят и ни приемат, може да успокои емоционалната болка след отхвърляне.
