Ние, хората, се смятаме за изключителни същества - „венец” на сътворението или на еволюцията. Средновековните учени са си представяли живия свят като йерархична стълбица, на чиито най-долни стъпала са например червеите, а най-отгоре - хората. Първият, който се осмелил да постави под въпрос нашата изключителност, бил Чарлз Дарвин. Опитвайки се да открие корените на

човешката интелигентност,

Дарвин приложил теорията за еволюцията към развитието на човешкия мозък. След като физиологията ни е еволюирала от по-прости организми, това би трябвало да важи и за нашата интелигентност. Корените на разума би трябвало да са навсякъде в животинския свят, доколкото всички живи същества трябва да решават еднакъв вид проблеми, разсъждавал Дарвин. Животните трябва да имат поне базови способности за категоризиране, за да определят например кои неща стават за ядене, коя женска е благосклонна или пък кои животни са хищници и трябва да бъдат избягвани. За съжаление науката от началото на 20. век отхвърлила всички наблюдения, показващи наличието на интелигентност сред животните. Учените започнали да гледат на тях като на прости „биологични машини”, водени от инстинкти и условни рефлекси. Едва през последните десетилетия, под тежестта на натрупаните изследвания, махалото започна да се връща в полето на Дарвиновата еволюционна перспектива към зараждането на интелекта. Очертаващата се голяма картина сочи, че корените на интелекта са широко разпространени сред биологичните видове на Земята.

Първият паднал бастион на човешката изключителност бе самосъзнанието. Днес вече знаем без никакво съмнение, че някои видове - делфините, шимпанзетата, слоновете и свраките - разпознават и

осъзнават себе си като индивиди.

Освен това знаем, че много животни имат естествено заложени познавателни способности, които могат да бъдат развити. Учени от Института по еволюционна антропология “Макс Планк” в Лайпциг (Германия) са изследвали езиковите способности на поне три кучета. Най-надареното сред тях, колито Бетси, имало речник от над 300 думи, като животното знаело тяхното значение и можело да ги асоциира с определен предмет.

Ако когнитивните способности на шимпанзетата или на кучетата могат да бъдат обяснени с тяхната относителна близост до хората в „голямата схема на живота”, то какво да кажем за впечатляващия интелект на някои пернати? Все пак общият предшественик на хората и птиците е бил влечуго, живяло преди не по-малко от 300 млн. години. Интелигентността на африканските сиви папагали например е научен факт.