Екстернщайне – най-загадъчните скали в Европа

Европа има много загадки, но една от най-голeмите сред тях е скалният комплекс Екстернщайне, намиращ се в Северозападна Германия. Появили се преди милиони години, скалните  гиганти и  до днес са доказателство за мощта на съзидателните сили в природата. Комплексът остава обвит в тайнственост и е един от най-обсъжданите археологически обекти на Стария континент.

Когато застанете пред него, гледката спира дъха ви. Представете си 13 гигантски каменни колони, които се издигат сред равния горист пейзаж, като че ли някой нарочно ги е забил там. Всяка от тях е висока между 20 и 40  метра, като заедно образуват стена, дълга няколкостотин метра. Това са тесни „пръсти”, шлайфани и дълбани от вятър и вода през вековете. Към тях се е прибавила и човешката ръка, която е облагородила природния феномен с най-различни митологични и религиозни символи. Всеки ден скалните колони се посещават от стотици туристи, които се изкачват по две стръмни виещи се стълби, изсечени в самите колони. 

Скалите имат странно име. Различни са обясненията какво значи, но според най-разпространените

то е свързано или с многото свраки,

които живеели в комплекса (на старонемски сврака е Exter), или с немската дума Egge – зъбер. Експертите изключват името да има нещо общо с латинското externus (външен).

През годините всяка от каменните колони е получила своя номер, за да могат хората да ги различават по-лесно. Първата – най-голямата, е наричана още скалата на пещерите заради издълбаните в нея три свързани помежду си “зали”. Прозвището на номер 2 е „кулата”, защото, погледната от югозапад, прилича на квадратна кула. Тя вероятно е служила за астрономическа обсерватория. До нея се стига по стълби, изсечени в съседната трета колона, и по малко мостче между двете. Четвъртата е скалата на клатещия се камък – на върха й наистина е “кацнал” огромен скален къс, който сякаш всеки момент ще падне. Но спокойно – той е закрепен здраво с железни въжета и бетон.

След 1813 г. между скали № 3 и 4 минава улица. Между 1912 и 1935 г.

по нея вървял дори трамвай,

който свързвал съседния град Детмолд с Падерборн. Тя обаче била затворена за движение през 1940 г.

Петата и най-висока колона е с прякор „викача”, защото на върха й се вижда скална фигура, наподобяваща глава на мъж. Останалите скали до номер 13 все още не са изследвани детайлно.