На върха на колона № 2 обаче и до днес са запазени останки от тайнствен праисторически храм. Съществуват различни теории за това кой го е построил и  за какво е бил използван. Според някои това е било светилище, в което са се молели римски войници, изповядващи персийския култ към бог Митра. Според други учени пък там са били почитани най-различни божества - като германския Тор например.

Със сигурност помещението е построено по астрономически ориентири и най-вероятно е било използвано като  обсерватория още от времето на неолита. В една от стените има кръгъл прозорец,  който има много важни функции. През него се наблюдава Слънцето при изгрев по време на лятното слънцестоене.   Да, каменното светилище наистина е било използвано като календар от древните поклонници. На определения ден от годината

Слънцето пасва идеално в кръглия отвор

на стената. В предната част на светилището е изсечена ниша, в която има и малък олтар. В деня на лятното слънцестоене първите лъчи на изгрева образуват арка върху отсрещната стена, точно зад олтара. Възможно е първоначално върху олтара да е бил поставен свещен предмет, който пръв е бил огряван от слънчевия лъч през отвора в стената.

И днес в деня на лятното слънцестоене всяка година на Екстернщайне се събират хиляди хора. Това е единственият ден, в който е разрешено опъването на палатки в комплекса.

При археологическите разкопки са открити някои каменни сечива от палеолита и мезолита, датирани около 10 хил. години преди Христа. После липсва следа от каквито и да е предмети от по-нови епохи. Каквато и да е ранната история на комплекса, през 1093 г. той е купен от манастира Падерборн, както твърди каменен релеф на първата скала, изобразяващ свалянето на Христос от кръста. Според друга датировка обаче там е имало манастир още през 815 г. - след унищожаването на свещеното дърво Ирминсул. Историците още не са постигнали съгласие по кое време точно е съществувал манастирът. Вече е доказано обаче, че датата 1093 г., която е изписана върху камъка, не е вярна. Според специалисти по история на изкуството истинската датировка на релефа е от 9. век.

През 12. век монасите разширяват серията от издълбани в древността пещери в основата на колоните, за да ги използват за жилища на отшелници и гости. Интересното е, че не разрушават крехкия и тайнствен езически храм на върха на втората колона, каквато е съдбата на много други езически светилища. Те били погубени, защото според средновековните християни били места за почитане на дявола.

Gallery

Снимка: wewi-photography / Shutterstock

Gallery

Снимка: wewi-photography / Shutterstock