Изследване показва, че бялото джудже LAMOST J024048.51+195226.9 (или J0240+1952 за по-кратко) е най-бързо въртящата се звезда от този тип, откривана някога. Намира се на 2015 светлинни години и извършва пълно завъртане около оста си на всеки 24,9 секунди.

Космическият обект наподобява друго бързовъртящо се бяло джудже, наречено AE Aquarii, което се завърта на всеки 33 секунди.

И J0240+1952, и AE Aquarii са особено специални. Това са единствените две звезди, известни на човечеството, които принадлежат към специфичен клас бели джуджета (тип „витло“).

Всяка една от тези две звезди има свой собствен спътник, синтезиращ водород. Именно от него те извличат плазма, която впоследствие се изхвърля в пространството от магнитното поле на бялото джудже – досущ като воден поток, направляван от витло.

При J0240+1952 ситуацията е толкова екстремна, че плазмата се изхвърля със скорост 3000 км/с.

„Докато четете това, J0240+1952 вече ще се е завъртяла няколко пъти, това наистина е невероятно – казва астрофизичката Ингрид Пелисоли от Университета на Уоруик във Великобритания. – Въртенето е толкова бързо, че за да запази целостта си и да не се разпадне, бялото джудже вероятно е с маса над средното. То извлича материал от своята звезда-спътник посредством гравитационния си ефект, но когато веществото се доближи, магнитното поле на звездата взима превес. Този вид газ е силно проводим и поради това развива чудовищни скорости, което го изтласква навън в космоса.“

Белите джуджета са звезди от типа на нашето собствено Слънце, които са изразходвали елементите в своето ядро и няма какво да синтезират. Те изхвърлят своята външна обвивка в космоса. Впоследствие ядрото им рухва и образува свръхплътен обект, който сияе изключително ярко благодарение на остатъчната си топлина.

Физически тези „мъртви“ звезди са изключително малки – горе-долу с размера на Земята. Масата им обаче е до 1,4 пъти по-голяма от слънчевата.

Белите джуджета често имат свои спътници, намиращи се в близката им орбита. Често те успяват да засмукват или акрецират материал от тях. Вследствие на това периодично „изригват“, тъй като акрециращият материал провокира синтеза на водород в атмосферата на бялото джудже. Ето защо яркостта на този тип звезди, известни като „катаклизмични променливи“, варира. На някакъв етап бялото джудже може да акрецира толкова голямо количество маса, че да се дестабилизира и да избухне в забележителна свръхнова тип Ia.

Звездата J0240+1952 e катаклизмична променлива и в миналото си е извлякла огромно количество материал от своя спътник (червено джудже), което я е ускорило. Впоследствие обаче бялото джудже е развило магнитно поле (астрономите смятат, че по-бързото въртене на акрециращото бяло джудже вероятно е довело до създаването на вътрешно динамо, но все още не сме сигурни дали това в действителност е така).

Това магнитно поле изпълнява ролята на бариера, която отблъсква идващата плазма и изхвърля по-голямата част от нея в космоса. Малко количество обаче все пак успява да проникне до бялото джудже и да потече към магнитните полюси. Вследствие на това космическият обект започва да сияе ярко, което пък от своя страна позволява на астрономите да измерят скоростта му на въртене.    

Що се отнася до въртенето на AE Aquarii, то се забавя необичайно висока степен и изследователите искат да проверят дали тези две системи проявяват едно и също поведение.

Проучването е публикувано в Monthly Notices of the Royal Astronomical Society: Letters.

Източник: Science Alert