Телескопът „Хъбъл“ засне красивото взаимодействие между две галактики, разположени на 320 млн. светлинни години от Земята.

Двата обекта са известни под колективното название Arp 282 (според „Атлас на странни галактики“ на Халтън Арп). Едната галактика е огромна. Тя се казва NGC 169 и представлява пресечена спирална галактика с диаметър около 140 000 светлинни години. Другата (IC 1559) е доста по-малка. Тя е галактика с полярен пръстен и се простира на 40 000 светлинни години.

Двете галактики са се доближили до такава степен, че в момента те обменят материал помежду си. Това не е нещо необичайно. Въпреки че космосът е изключително обширен и предимно празен, галактиките се привличат гравитационно една към друга (вероятно посредством нишки от невидимата космическа мрежа, която се разпростира навред и играе ключова роля в оформянето на Вселената).

Взаимодействията между галактиките оказват значително влияние върху тяхната еволюция – без значение дали става дума за небрежно разминаване, при което двата обекта обменят материал, или за цялостно сливане (нещо, което се е случвало множество пъти в историята на Млечния път).

Тези взаимодействия могат да променят формата на галактиката или да предизвикат ударна вълна, която да разпали образуването на нови звезди (и на практика да съживи онези галактики, при които звездообразуването е намаляло).

Можем да се опитаме да научим повече за тези взаимодействия, като открием двойки или групи от галактики, които се намират в разгара на тези процеси, и да извършим симулации, за да разберем какво е довело до всичко това. Ето защо снимки като тази невероятна фотография на „Хъбъл“ са от съществено значение.

Съществуват няколко специфични аспекта на взаимодействието между NGC 169 и IC 1559. Първо, и двете галактики разполагат с активно галактическо ядро – т.е. свръхмасивна черна дупка, която активно поглъща прах и газ. Този процес произвежда огромно количество високоенергийна светлина под формата на рентгенови лъчи, както и топлина в инфрачервения спектър на вълната. Снимката на „Хъбъл“ е в оптичния спектър, който прахът в галактическото ядро обикновено закрива.

Освен това можете ясно да видите потоците от прах и сияещ материал, преминаващи между двете галактики (най-вероятно в посока от обекта с по-ниска маса към този с по-висока).

Когато две галактики си взаимодействат, приливните сили започват да извличат газ, прах и дори цели слънчеви системи от едната и да ги вливат в другата, обясняват от Европейската космическа агенция.

„Този процес може реално да се види в действия на тази снима – образували са се деликатни потоци от материя, които видимо свързват двете галактики“.

Ако двете се приближат достатъчно близо една до друга, рано или късно ще се слеят. Техните свръхмасивни черни дупки ще се сблъскат и ще се образува гравитационни вълни, които ще отекнат из Вселената.

Изображението може да бъде свалено с висока разделителна способност от сайта ESA Hubble.

Източник: Science Alert