Нанокозметиката – полезна или вредна?

09 октомври 2019 г., 18:01
217

Tя е новият тренд, но миниатюризацията крие и рискове. Източник: Kateryna Kon / Shutterstock

Съвършена гладка кожа, никакви бръчки, старостта се отлага (или поне някои от външните й белези)! Хайде да бъдем честни - всеки от нас го желае, тайно или явно. Колкото и да не е суетен. И какво ли не сме готови да пробваме, за да поизгладим издайническите гънки по лицето си?

Е, новата ни надежда се нарича... нанотехнологии. Не се учудвате, нали? Те определено са на гребена на вълната. Контролирането на материали на молекулярно равнище крие огромен потенциал. От този последен писък в науката се възползва и индустрията, която обещава красота и младост на милиони по света – козметиката. Само един пример - към 2008 г. козметичният гигант L’Oreal притежава близо 192 патента в сферата на нанотехнологиите.

През последните години миниатюризацията

намира приложение в широка гама от продукти

кремове против стареене на кожата, слънцезащитни лосиони, гримове, препарати за поддържане на косата… Надеждите за съвършенство идват обаче заедно с редица страхове. Много организации бият тревога, че нанотехнологиите в козметиката могат да имат неподозирани странични ефекти върху здравето. И така, какво да очакваме и от какво да се пазим с връхлитането на нановълната?

Нанотехнологиите обикновено работят в мащаби от порядъка на 1 до 100 нанометра. Става дума за частици, десетки хиляди пъти по-малки от диаметъра на човешки косъм (1 нанометър е една милионна от милиметъра). В козметиката те може да се използват в кремове с разнообразни свойства – за овлажняване и почистване на кожата, против бръчки, против акне. Поради малките си размери наночастиците бързо се абсорбират от епидермиса. Така те лесно

достигат до клетките и ги снабдяват с разнообразни полезни вещества

витамини и антиоксиданти, които спомагат за подобряване на еластичността на кожата и за нейната регенерация.

В много слънцезащитни продукти пък вече се употребяват наночастици титаниев двуокис и цинков окис. По принцип тези материали са под формата на бяла пудра, но когато частиците се смалят до наноскалата, те стават безцветни и могат да осигуряват протекция без неприятните бели следи, които оставят традиционните препарати. А и действат моментално.

Компании като Hosokawa Micron Group пък са насочили усилия в разработката на пудра с наночастици, която се прилага върху скалпа. В пудрата има малки „гранули” от порядъка на 200 нанометра. Приложени върху косата, те според производителя достигат до корените й и ги снабдяват с вещества, които стимулират растежа й. Но, обективно погледнато, това вече не са наночастици, тъй като са големи, и спадат към липозомите.

Съществуват и шампоани на подобна основа, които отговарят за поддържане обема на косата, почистването й, блясъка, защитават я от ефектите на слънцето и.т.н. В бъдеще нанотехнологиите биха могли да спомогнат и за създаването на нови видове парфюми и аромати.

Все по-интересно за козметичната индустрия става наносреброто.

То има антимикробни свойства и възпира размножаването и растежа на бактерии и гъбички, които предизвикват инфекции и неприятна миризма. Освен това действа само в непосредствената си “околност” и не отделя никакви субстанции навън, в природата.

Наноемулсиите са също с голям потенциал и вече се съдържат в някои продукти, например дезодоранти. Заради малкия диаметър на частиците им се променя пречупването на светлината и дори вещества с интензивни цветове изглеждат прозрачни. А и при използването на наноемулсии стабилизаторите и консервантите стават съвсем или частично излишни, което намалява алергичните реакции на кожата.

Дотук добре, но къде се крие рискът? Опасенията идват от това, че все още знаем твърде малко за ефекта, който наночастиците биха могли да имат върху човешкото здраве. Критиците на наноманията в козметиката смятат, че много от потенциалните странични ефекти на тези продукти не са достатъчно добре проучени.

“В наносвета властват закони, различни от тези в макросвета. Материалите променят свойствата си. Веществата имат различен цвят, точка на топене или електропроводимост” - обяснява д-р Карл-Хайнц Хаас, ръководител на отдел нанотехнологии в реномирания германски институт “Фраунхофер”. –

Керамиката става прозрачна, златото придобива червен цвят,

металите се превръщат в полупроводници.”

Добър пример за опасенията на скептиците е фулеренът (C60)  - въглеродна молекула от 60 атома, която донася на тримата си откриватели Нобеловата награда за химия през 1996 г . Фулеренът става известен заради свойството си да „попива” като истинска гъба свободните радикали, които са сочени като една от причините за стареенето. Заради това веществото намира широко приложение в разнообразни кремове против остаряване. Робърт Кърл, един от откривателите  на C60 , обаче смята, че към молекулата трябва да се прибягва по-предпазливо, тъй като под влияние на слънчевата светлина тя би могла да формира радикали, опасни за живите клетки. През 2004 г. в експеримент е показано как фулеренът уврежда мозъка на риба чрез пероксидация.

Слънцезащитните кремове са друга зона за разгорещения дебат

„за и против” нанотехнологиите в козметиката. Съществуват опасения, че наночастиците на титаниевия двуокис, които се ползват в над 2000 продукта, могат да причинят рак или под влияние на ултравиолетовата радиация от слънчевите лъчи да предизвикат образуването на опасни радикали, които да увредят човешката ДНК и да доведат до мутации. От друга страна, противници на тези твърдения са на мнение, че подобен риск не съществува, тъй като титаниевият двуокис не прониква отвъд външния мъртъв слой на кожата. При здрава кожа титаниевият двуокис изобщо не може да премине през епидермиса, показва проучване на Европейския съюз по проекта NanoDerm, в което  участват 12 научни институти и университети. Според него е изключено наночастиците да достигнат до кръвоносната  или лимфната система.

Заради все още съществуващите неизвестни Американската агенция по храните и лекарствата (FDA) призовава за по-стриктни регулации и по-внимателно проучване на нанопродуктите, които всеки ден се появяват на пазара. За затягане на контрола лобира и организацията за опазване на общественото здраве Environmental Working Group (ЕWG). В свое изявление ЕWG, базирана във Вашингтон, алармира, че употребата на нанокозметика от всякакъв тип нараства главоломно, а потенциалните рискове от нея не са адекватно проучени. Към инициативата се присъединява и Британското кралско научно дружество (Royal Society). Професор Ан Доулинг, член на дружеството, смята, че свойствата на наночастиците налагат по-комплексни изследвания върху тях и че процедурите, по които компаниите производители правят тези изследвания, трябва да бъдат достояние на широката публика. А

Европейският парламент задължи производителите от 2012 г.

да уведомяват Еврокомисията за всички козметични средства, съдържащи наноматериали, както и да ги изписват на етикета.

Несъмнено, ако ползата от нанотехнологиите в козметиката се утвърди, все повече хора биха посегнали към нея като алтернатива на по-скъпи  процедури за разкрасяване (например инжекциите с ботокс или фейс лифтинг). Въпросът е дали първата вълна на подобни наноизделия не носи със себе си бомба с часовников механизъм, която би навредила на мнозина и би сринала реномето на един иначе обещаващ тренд? Спорът „за и против” тепърва започва…

Николай Тодоров

Коментари