Чували ли сте за т.нар. "бавни земетресения"? Те са открити за първи път преди около 20 години и специфичното при тях е, че траят от няколко дни до цели месеци. Освен това не са свързани с големи сеизмични вълни и не отключват цунами. До тези едва доловими на повърхността трусове в намиращи се на голяма дълбочина земни пластове се стига, когато една тектонска плоча се подпъхне под друга в зона на субдукция.

Какво ги прави толкова различни? Учени от университета на Отава в Канада дават отговора.

"Изследването ни предоставя безпрецедентни доказателства, че бавните земетресения са свързани с динамични флуидни процеси на границата между тектонски плочи", заяви ръководителят на екипа Джереми Гослин, цитиран от БТА. Като използвали технология за получаване на изображения, сходна с ултразвуковата, учените изследвали геоложки структури около зони на субдукция, където се регистрират бавни земетресения. Били преценени също уникалните свойства на видове скали край тези разломи.

Експертът по геофизика Паскал Оде от същия университет по-рано откри връзка между бавните заметресения и разломите с особено високо налягане на флуидите. "Скалите на подобна дълбочина са наситени с флуиди - поясни Оде. - На дълбочина 40 километра налягането върху скалите е много голямо и обикновено води до изхвърляне на флуиди както при изтискване на гъба. Налягането на флуидите достига много високи стойности, а това намалява якостта на скалите и генерира бавни земетресения".

Специалисти по-рано предположиха, че с внезапни промени в налягането на флуидите може да се обясни отключването на бавни земетресения, но досега липсваха доказателства в подкрепа на тази теория.