Днес има много хора – сред учените, политиците и предприемачите, които използват митове за глобалното затопляне, за да отлагат реформите в транспортния и енергийния отрасъл в полза на горивата.

Нека ви представим най-популярните митове за глобалното изменение на климата и да обясним защо не бива да им вярвате.

1. За да спрем глобалното затопляне, просто трябва да посадим повече гори

Становището на науката: Защитата на горите и залесяването няма да компенсира увеличаващите се въглеродни емисии. Още повече, засадените днес дървета след няколко десетилетия може да бъдат част от по-топла климатична зона, на която те може да не отговарят. Въглеродът, натрупан в горите, ще се върне в атмосферата поради пожари или нахлуване на вредители.

Мит: Всичко, което трябва да направим е да засаждаме дървета навсякъде. Растенията обичат въглероден диоксид. А топлият климат ускорява растежа на растенията. Дърветата ще охладят климата, като задържат въглероден диоксид и съхраняват влага. 

Според Четвъртия доклад на IPCC, реалният потенциал за намаляване на емисиите на въглероден диоксид чрез управление на горите за целия свят е между 1,27 и 4,23 Gt (гигатона) въглероден диоксид годишно (за 2030 г.). Това е около 10 пъти по-малко, отколкото изпускаме в атмосферата всяка година.

На първо място, само здравите гори на възраст 10-80/100 години, абсорбират повече въглероден диоксид, отколкото отделят. Други излъчват толкова, колкото поглъщат. А трети, дори са източник на въглероден диоксид – това са например млади дървета или стари дървета с изгнила дървесина.

Второ, дори „в разцвета на живота си” горите абсорбират въглероден диоксид с ограничена скорост от 1-35 тона въглероден диоксид/ha/година (в зависимост от региона и дървесните видове). За да се премахне половината от излишния въглероден диоксид в атмосферата, е нужно да се покрие с гори площ с размера на Европа и да се изчака около век (при положение, че се усвояват 9 тона въглероден диоксид на хектар годишно). Впоследствие произведената дървесина трябва да се съхранява безопасно: ако изгори или се разложи, тя ще върне въглерод в атмосферата.

И какъв ефект би имало масовото засаждане върху температурите? Повторното залесяване на половината обработваема земя в света (което вероятно ще доведе до глад) би намалило средната температура в края на 21 век с едва около 0,25 °C – срещу прогнозирано повишаване на температурата от 1-4 ° C.

Въпреки казаното дотук е безспорно, че съществуващите гори са съществен стабилизиращ фактор за климата. В областта на борбата с изменението на климата си струва да се съсредоточим върху защитата и възстановяването особено на тропическите и бореалните гори.

2. Мит: Климатът се е променял и преди – днес е същото

Становището на науката: Научен анализ показва, че парниковите газове, основно CO2, са контролирали повечето минали климатични промени. Те показват колко чувствителен е климатът към колебанията в количеството въглероден диоксид в атмосферата. Доказателствата за това са разпространени в целия геоложки запис. Това показва ясно, че този път хората са причината, главно чрез емисиите CO2, които отделяме.

Мит: „Климатът винаги се променя. Имали сме ледникови епохи и по-топли периоди, когато в Шпицберген са открити алигатори. Ледени епохи са настъпвали в сто хиляди годишен цикъл през последните 700 хиляди години и е имало предишни периоди, които изглеждат по-топли от настоящите, въпреки че нивата на CO2 са били по-ниски, отколкото сега. Съвсем наскоро имахме средновековния топъл период и малката ледникова епоха.” (Ричард Линдзен)

Земята  през ледниковия период. Автор: Ittiz, източник Wikipedia .

Парниковите газове – предимно CO2, но също и метан – участват в повечето минали климатични промени на Земята. Когато тяхното количество намалее, глобалният климат стана по-студен. Когато количеството им се увеличи, глобалният климат стана по-топъл. Когато нивата на CO2 скачат бързо, глобалното затопляне, което следва, е силно разрушително и понякога предизвика масово измиране. Хората днес отделят огромни количества CO2 със скорост по-голяма дори от най-разрушителните климатични промени в миналото на Земята.

Рязка срещу бавна промяна

Животът процъфтява в Еоцена, Кредата и други периоди на високо съдържание на CO2 в атмосферата, защото парниковите газове са били в баланс с въглерода в океаните и изветрянето на скалите. Животът, океанската химия и атмосферните газове са имали милиони години, за да се приспособят към тези нива.

Но в миналото на Земята е имало няколко пъти, когато температурата на Земята рязко е скачала, по същия начин, както днес. Те са били причинени от големи и бързи увеличения на емисии на парникови газове, точно както се случва днес в резултат от човешката дейност.

Тези резки промени на глобалния климат почти винаги са били много разрушителни за живота, причинявайки масово изчезване, като в края на пермския, триасния или дори в средата на камбрийския период. Симптомите от тези събития (голям, бърз скок на глобалните температури, покачване на нивото на морето и подкиселяване на океана) се случват днес с климатичните промени, причинени от човека.

Така че да, климатът се е променил преди хората и в повечето случаи учените знаят защо. Във всички случаи виждаме еднаква връзка между нивата на CO2 и глобалните температури. А миналите примери за бързи въглеродни емисии (точно както днес) като цяло бяха силно разрушителни за живота на Земята.

3. Мит: Екстремните метеорологични явления не са следствие от глобалното затопляне

Становището на науката: Глобалното затопляне увеличава риска от проява на екстремни метеорологични явления. Това се дължи на естествените механизми и процеси, които регулират климата. Това се потвърждава от наблюдения, показващи силна връзка между повишаването на температурата и увеличаването на честотата на тези явления.

Мит: Не съществува връзка между глобалното затопляне и наблюдаваните екстремни метеорологични явления през XX век. В заключителната част на статията на Джема Нарисма и колектив (Narisma et al., 2007) се посочва, че намаляването на валежите и засушаванията са обусловени от географските характеристики и местоположението на дадения регион. Следователно тези явления са естествени и дават индикация за очакваните промени в климата през XXI век. В такъв случай защо при положение, че глобалното затопляне се осъществява с рекордно бързи темпове, честотата на екстремните засушавания на дадени региони намалява (CO2 Science)?

Климатът е сложна система. Понякога е трудно да се знае какво причинява специфични и екстремни метеорологични явление. Все пак науката може да идентифицира общите тенденции в изменението на климата и да свърже настоящите аномалии с тях.

Появата на екстремни метеорологични явления се обуславя от естествени механизми, които регулират климата. В резултат от глобалното затопляне и повишаването на температурата:

- нараства изпарението на водата от почвата, растенията и водните тела, което може да доведе до суша (фиг. 1);

- се увеличава количеството на водни пари в атмосферата, което е предпоставка за проява на екстремни валежи;

- затоплянето на океанската повърхност причинява промени в атмосферната циркулация и разпределението на валежи и техните количества, което се наблюдава по време на някои суши, особено в тропическите региони.

Тези промени не генерират автоматично екстремни метеорологични събития, но променят шансовете тези събития да се случат. Това е същото като да промениш структурата на зарчето, което води до това, че едната страна е по-тежка, така че определен резултат става по-вероятен. В контекста на глобалното затопляне това означава, че нарастващите температури увеличават шансовете за настъпване на екстремни събития.

Фиг. 1: Температурна аномалия на земната повърхност (отклонение от дългосрочната средна стойност) по време на топлинна вълна на 31 юли 2003 г. (NASA Earth Observatory)

Освен това се наблюдава силна корелация между повишаването на температурата и увеличаването на честотата на екстремни бури, наводнения и продължителни засушавания (фиг. 2). На глобално ниво се наблюдават все по-често рекордни горещи вълни. Изключително топлите лета, които се регистрират обикновено веднъж на половин век, напоследък се наблюдава на всеки три години. За България е установено наличието на статистически значимо нарастване на дните с гръмотевични бури, потенциално опасни и екстремни валежи през периода 1991-2010 г. спрямо предходния 30-годишен период (1961-1990 г.), главно в източните региони на страната (Бочева, 2014).

Фиг. 2: Летни температури в Европа (между 35° и 70° N ширина и между 25° и 40° Е дължина) в периода 1500-2010 (отклонение спрямо средните стойности за периода 1970-1999) (Barriopedro et al.,  2011). Петте най-студени и най-топли лета са означени съответно със син цвят и нюанси на жълтото и червеното. Най-горещите лета са регистрирани през XXI век.

В заключение, въпреки че не е възможно да се твърди, че глобалното затопляне предизвиква особено екстремно събитие, е погрешно да се твърди, че глобалното затопляне няма ефект върху времето. Повишаването на температурата на въздуха и морето има редица ефекти върху водния цикъл и това увеличава шансовете за по-екстремни метеорологични събития.