Днес има много хора – сред учените, политиците и предприемачите, които използват митове за глобалното затопляне, за да отлагат реформите в транспортния и енергийния отрасъл в полза на горивата.

Нека ви представим най-популярните митове за глобалното изменение на климата и да обясним защо не бива да им вярвате.

1. За да спрем глобалното затопляне, просто трябва да посадим повече гори

Становището на науката: Защитата на горите и залесяването няма да компенсира увеличаващите се въглеродни емисии. Още повече, засадените днес дървета след няколко десетилетия може да бъдат част от по-топла климатична зона, на която те може да не отговарят. Въглеродът, натрупан в горите, ще се върне в атмосферата поради пожари или нахлуване на вредители.

Мит: Всичко, което трябва да направим е да засаждаме дървета навсякъде. Растенията обичат въглероден диоксид. А топлият климат ускорява растежа на растенията. Дърветата ще охладят климата, като задържат въглероден диоксид и съхраняват влага. 

Според Четвъртия доклад на IPCC, реалният потенциал за намаляване на емисиите на въглероден диоксид чрез управление на горите за целия свят е между 1,27 и 4,23 Gt (гигатона) въглероден диоксид годишно (за 2030 г.). Това е около 10 пъти по-малко, отколкото изпускаме в атмосферата всяка година.

На първо място, само здравите гори на възраст 10-80/100 години, абсорбират повече въглероден диоксид, отколкото отделят. Други излъчват толкова, колкото поглъщат. А трети, дори са източник на въглероден диоксид – това са например млади дървета или стари дървета с изгнила дървесина.

Второ, дори „в разцвета на живота си” горите абсорбират въглероден диоксид с ограничена скорост от 1-35 тона въглероден диоксид/ha/година (в зависимост от региона и дървесните видове). За да се премахне половината от излишния въглероден диоксид в атмосферата, е нужно да се покрие с гори площ с размера на Европа и да се изчака около век (при положение, че се усвояват 9 тона въглероден диоксид на хектар годишно). Впоследствие произведената дървесина трябва да се съхранява безопасно: ако изгори или се разложи, тя ще върне въглерод в атмосферата.

И какъв ефект би имало масовото засаждане върху температурите? Повторното залесяване на половината обработваема земя в света (което вероятно ще доведе до глад) би намалило средната температура в края на 21 век с едва около 0,25 °C – срещу прогнозирано повишаване на температурата от 1-4 ° C.

Въпреки казаното дотук е безспорно, че съществуващите гори са съществен стабилизиращ фактор за климата. В областта на борбата с изменението на климата си струва да се съсредоточим върху защитата и възстановяването особено на тропическите и бореалните гори.

2. Мит: Климатът се е променял и преди – днес е същото

Становището на науката: Научен анализ показва, че парниковите газове, основно CO2, са контролирали повечето минали климатични промени. Те показват колко чувствителен е климатът към колебанията в количеството въглероден диоксид в атмосферата. Доказателствата за това са разпространени в целия геоложки запис. Това показва ясно, че този път хората са причината, главно чрез емисиите CO2, които отделяме.

Мит: „Климатът винаги се променя. Имали сме ледникови епохи и по-топли периоди, когато в Шпицберген са открити алигатори. Ледени епохи са настъпвали в сто хиляди годишен цикъл през последните 700 хиляди години и е имало предишни периоди, които изглеждат по-топли от настоящите, въпреки че нивата на CO2 са били по-ниски, отколкото сега. Съвсем наскоро имахме средновековния топъл период и малката ледникова епоха.” (Ричард Линдзен)

Земята  през ледниковия период. Автор: Ittiz, източник Wikipedia .

Парниковите газове – предимно CO2, но също и метан – участват в повечето минали климатични промени на Земята. Когато тяхното количество намалее, глобалният климат стана по-студен. Когато количеството им се увеличи, глобалният климат стана по-топъл. Когато нивата на CO2 скачат бързо, глобалното затопляне, което следва, е силно разрушително и понякога предизвика масово измиране. Хората днес отделят огромни количества CO2 със скорост по-голяма дори от най-разрушителните климатични промени в миналото на Земята.

Рязка срещу бавна промяна

Животът процъфтява в Еоцена, Кредата и други периоди на високо съдържание на CO2 в атмосферата, защото парниковите газове са били в баланс с въглерода в океаните и изветрянето на скалите. Животът, океанската химия и атмосферните газове са имали милиони години, за да се приспособят към тези нива.

Но в миналото на Земята е имало няколко пъти, когато температурата на Земята рязко е скачала, по същия начин, както днес. Те са били причинени от големи и бързи увеличения на емисии на парникови газове, точно както се случва днес в резултат от човешката дейност.

Тези резки промени на глобалния климат почти винаги са били много разрушителни за живота, причинявайки масово изчезване, като в края на пермския, триасния или дори в средата на камбрийския период. Симптомите от тези събития (голям, бърз скок на глобалните температури, покачване на нивото на морето и подкиселяване на океана) се случват днес с климатичните промени, причинени от човека.

Така че да, климатът се е променил преди хората и в повечето случаи учените знаят защо. Във всички случаи виждаме еднаква връзка между нивата на CO2 и глобалните температури. А миналите примери за бързи въглеродни емисии (точно както днес) като цяло бяха силно разрушителни за живота на Земята.

3. Мит: Екстремните метеорологични явления не са следствие от глобалното затопляне

Становището на науката: Глобалното затопляне увеличава риска от проява на екстремни метеорологични явления. Това се дължи на естествените механизми и процеси, които регулират климата. Това се потвърждава от наблюдения, показващи силна връзка между повишаването на температурата и увеличаването на честотата на тези явления.

Мит: Не съществува връзка между глобалното затопляне и наблюдаваните екстремни метеорологични явления през XX век. В заключителната част на статията на Джема Нарисма и колектив (Narisma et al., 2007) се посочва, че намаляването на валежите и засушаванията са обусловени от географските характеристики и местоположението на дадения регион. Следователно тези явления са естествени и дават индикация за очакваните промени в климата през XXI век. В такъв случай защо при положение, че глобалното затопляне се осъществява с рекордно бързи темпове, честотата на екстремните засушавания на дадени региони намалява (CO2 Science)?

Климатът е сложна система. Понякога е трудно да се знае какво причинява специфични и екстремни метеорологични явление. Все пак науката може да идентифицира общите тенденции в изменението на климата и да свърже настоящите аномалии с тях.

Появата на екстремни метеорологични явления се обуславя от естествени механизми, които регулират климата. В резултат от глобалното затопляне и повишаването на температурата:

- нараства изпарението на водата от почвата, растенията и водните тела, което може да доведе до суша (фиг. 1);

- се увеличава количеството на водни пари в атмосферата, което е предпоставка за проява на екстремни валежи;

- затоплянето на океанската повърхност причинява промени в атмосферната циркулация и разпределението на валежи и техните количества, което се наблюдава по време на някои суши, особено в тропическите региони.

Тези промени не генерират автоматично екстремни метеорологични събития, но променят шансовете тези събития да се случат. Това е същото като да промениш структурата на зарчето, което води до това, че едната страна е по-тежка, така че определен резултат става по-вероятен. В контекста на глобалното затопляне това означава, че нарастващите температури увеличават шансовете за настъпване на екстремни събития.

Освен това се наблюдава силна корелация между повишаването на температурата и увеличаването на честотата на екстремни бури, наводнения и продължителни засушавания (фиг. 2). На глобално ниво се наблюдават все по-често рекордни горещи вълни. Изключително топлите лета, които се регистрират обикновено веднъж на половин век, напоследък се наблюдава на всеки три години. За България е установено наличието на статистически значимо нарастване на дните с гръмотевични бури, потенциално опасни и екстремни валежи през периода 1991-2010 г. спрямо предходния 30-годишен период (1961-1990 г.), главно в източните региони на страната (Бочева, 2014).

В заключение, въпреки че не е възможно да се твърди, че глобалното затопляне предизвиква особено екстремно събитие, е погрешно да се твърди, че глобалното затопляне няма ефект върху времето. Повишаването на температурата на въздуха и морето има редица ефекти върху водния цикъл и това увеличава шансовете за по-екстремни метеорологични събития.