Международен екип от учени откри невралните механизми, посредством които звукът притъпява болката при мишки. Откритията са публикувани в Science. Те биха могли да подпомогнат създаването на по-безопасни методи за облекчаване на болки.

Изследването е ръководено от изследователи от Националния институт за дентални и краниолицеви изследвания (NIDCR), от Университета за наука и технологии в Китай и медицинския университет „Анхуй“, също в Китай. NIDCR е част от Националните здравни институти на САЩ.

“Нуждаем се от по-ефективни методи за контролиране на острата и хроничната болка. За тази цел трябва да разберем по-добре основните невронни процеси, които регулират болката“, казва директорката на NIDCR Рина Д‘Суза. „Това изследване открива механизмите, които изпълняват посредническа роля при болкоуспокояващия ефект на звука при мишки, и по този начин предоставя ключови знания, които в края на краищата могат да доведат до създаването на нови подходи за болкоуспокояващи терапии.“

От 60-те години на миналия век досега изследвания многократно показват, че музиката (и други видове звуци като цяло) могат да облекчат острата и хроничната болка, включително такава, предизвикана от дентални и медицински хирургии, при раждане и рак. Учените обаче не са напълно сигурни как точно мозъкът произвежда този ефект.

За да открият какво реално се случва, изследователите излагат мишки с възпалени крачета на три вида звуци – приятно класическо произведение, неприятен аранжимент на същото произведение и бял шум. Интересното е, че и трите вида звуци намаляват чувствителността на мишките към болка – стига да бъдат пуснати със сила, сходна тази на фонов шум (горе-долу до нивото на шепот). Увеличаването на звуците не произвежда обезболяващ ефект при животните.

Източник: Conghuan Ye

„Бяхме изключително изненадани от факта, че именно интензитета на звука (а не неговия тип или потенциална приятност) е от значение“, добавя докторантът Юанюан Лю от NIDCR, старши автор на изследването.

За да открият кои точно механизми в мозъка са отговорни за този ефект, учените използват неинфекциозни вируси, съчетани с флуоресциращи протеини, за да проследят връзките между мозъчните региони. Те идентифицират пътека от звуковия кортекс, който получава и обработва информацията за звука, до таламуса, които изпълнява ролята на своеобразна преразпределителна станция за сензорните сигнали (включително болка) от тялото. При свободно движещите се мишки белия шум с нисък интензитет намалява активността на невроните в таламуса, които получават сигналите.

След като потискат тази мозъчна пътека (в отсъствието на звук) със светлина и техники, използващи малки молекули, учените произвеждат същия обезболяващ ефект, характерен за звука с нисък интензитет. Когато активират отново пътеката, те възстановяват чувствителността на животните към болка.

Според Лю няма как да знаем със сигурност дали същите мозъчни процеси се наблюдават и при хората и дали други аспекти на звука (например хармония или приятност) оказват някакво значение. Следващата цел на учените обаче е да намерят отговори именно на тези въпроси.

Източник: Medical Xpress