1902 г. във Великобритания за първи път като доказателство за вина са използвани пръстови отпечатъци, снети от мястото на престъплението. Дактилоскопията е метод за идентификация на човека, само по отпечатъците от пръстите, основан на уникалната рисунка на човешката кожа, обясняват експертите.

Методът е използван за първи път от британеца сър Уилям Джеймс Хершел, който в средата на 19 в. е полицейски служител в Британска Индия.

През 1902 г. в английския град Епсъм сред голям брой задържани крадци-рецидивисти попаднал и един тип, който се кълнял, че никога не бил изправян пред съд, а кражбата била непозната за него. Когато полицейските инспектори му съобщили, че се казва Бенджамин Браун, родом от Бирмингам, и че има купища присъди, той процедил през зъби: „Проклети отпечатъци, знаех си, че въпреки променената ми самоличност някога ще ме провалят”.

Но още през 1894 г. в Англия заедно с измерването на частите на човешкото тяло по метода на Бертийон била въведена и регистрацията на папиларните рисунки на пръстите на престъпниците. След 7 години методът се прилагал в почти цяла Европа.

Съществуват признаци, по които безпогрешно може да бъде разпознат всеки човек дори дълго след неговата смърт, ако на пръстите на ръцете му се е запазило поне малко парченце кожа. Такъв един признак е рисунъкът на папиларните линии, който винаги остава един и същ, независимо от възрастовите и физическите промени в тялото. Този рисунък на линиите е незаличим. Всички опити за неговото деформиране дават временен, краткотраен ефект. Поради тази причина отпечатъците на пръстите са по-сигурен начин за идентифициране на заподозрени, отколкото други способи.