Въпрос на контрол
Съществува една група от хора, които могат да се гъделичкат самички. Без никакво забавяне. Става дума за онези, страдащи от шизофрения и по-специално - които живеят със самоизмамата, че понякога някой друг контролира действията или мислите им им. Според последни проучвания в сферата на психиатрията и психологията, това поведение се дължи на проблем в работата на механизма, който създава гореспоменатите копия, предсказващи сензорните последствия от едно действие.
И така, ако някой пациент, страдащ от подобно заболяване, вдигне ръката си над главата, той може и да се чувства така, сякаш някой друг е извършил това действие вместо него. Същото важи и за гъделичкането.
В края на краищата – мозъкът ни се е адаптирал така, че да може да оптимизира начина, по който взаимодействаме и разбираме света около нас. Изключително важно е да знаем кога дадено изживяване е резултат от наше собствено действие или вследствие на външна намеса.
Ако всичко, което правехме, се усещаше като чуждо, ние никога нямаше да можем да се поучим от своите грешки. Най-малкото – ние нямаше да можем да разберем, че сме допуснали грешка. А ако всичко, което чувствахме, изглеждаше така, сякаш е контролирано от нас самите, щяхме да сме лесна плячка за хищниците. Умението да разбереш, че звукът на счупено клонче зад гърба ти не е резултат от твоите собствени стъпки, а най-вероятно – от някой хищник – е наистина безценно.
Източник: iflscience.com
