7-14 години повече благодарение на Всевишния? Според лекари религиозните хора по-лесно се справят със заболяванията, по-добре се адаптират към загубите, по-малко самотни са, по-малко страдат от депресия. Защо? Какво става в организма по време на молитва?
Снимка: GongTo / Shutterstock
Мадлен Алгафари, психотерапевт
Ще споделя някои мои наблюдения (не се осмелявам да ги нарека доказателства, защото говорим за вяра, а не за знания), които потвърждават, че качеството на живот на вярващите е по-високо. А това логично го прави и по-продължителен.
Вярата в Бог, в обща идея или кауза осигурява кръг на принадлежност, а това е първата човешка потребност. Човекът е социален вид и близостта и споделеността са условия за физическото и психическото му здраве. Липсата им увеличава депресивността, тревожността, намалява имунитета.
Не са нужни статистики, самият живот демонстрира все по-често, че медитиращите и молещите се всекидневно живеят по-спокойно, с повече вътрешен мир. Смирението е вълшебно лекарство. Разбира се, че имаме воля и избор. Дадено ни е да можем да избираме, но филми и книги като „Тайната” създават половинчата представа за истината. Там нищо не се споменава за другата страна на реалността – смирението. Тайната (волята да избирам) плюс смирението (вярата) само заедно и в баланс правят тайнството на дългия и здрав живот. Вярващият човек умее да се смирява и да си казва: „Да бъде волята ти!”. Това означава, че приема спокойно и нехаресващото му. Невярващият се примирява, но отвътре се чувства прецакан. Отвън търпи, а вътре в него е война, защото иска всичко да зависи от него. Но това невинаги е възможно, тогава той пада отвисоко и се депресира, защото не може да контролира живота. Само балансът между свободната воля и смирението могат да гарантират здравето ни.
Собствените ми наблюдения (от 17 години се занимавам с психотерапия) потвърждават, че клиентите, които вярват в Бог, в себе си, в излекуването, в подобрението, в израстването и положителната промяна, по-бързо я постигат. Невярващите на първо място не вярват в себе си, а следователно и в благосклонността на живота и в позитивните изходи. Те много по-рядко вярват и в Бог. Терапията при тези хора трае много по-дълго и невинаги има успеха, който постигат вярващите.
Много неща - и свързани с физическото ми здраве, и съвсем други - съм постигала с вяра в живота си. Неслучайно така се казва и една от книгите ми – „Вяра имам”, в която разказвам много случаи от терапевтичната си практика.
Важно е обаче да подчертаем, че вярата не отрича действието! Вярата е горивото за извършването му! Духовно интелигентният човек разбира това.
