При цялата грандиозна митология, свързана с НЛО, малцина са чували за техните мистериозни водолюбиви събратя – неидентифицираните подводни обекти (НПО), наблюдавани не в небето, а в океаните.

Подобно на НЛО, загадъчните подводни обекти не са съвременен феномен. В историческите хроники има множество сведения, тълкувани от уфолозите като свидетелства за неизвестни апарати. Тези „свидетелства”, открити от неуморните търсачи на „древни извънземни”, стигат чак до времената на Древен Египет.

Често цитиран от изследователите на „водните НЛО” е един откъс от дневника на Христофор Колумб, описващ нощта срещу 12 октомври 1492 г. (деня, в който експедицията за първи път достига суша – остров от Бахамския архипелаг). В съответния абзац се казва, че адмиралът и още неколцина от екипажа на каравелата „Санта Мария” са видели в морето загадъчна светлина, наподобяваща „светлината на восъчна свещ, движеща се нагоре и надолу”.

Едно от най-впечатляващите



наблюдения на неизвестни подводни обекти през 20. век е през март 1963 г. По време на военноморски учения в близост до Пуерто Рико сонарите на американски военни подводници регистрират неидентифициран подводен обект, движещ се със скорост над 150 възела (278 км/ч) на дълбочина над 6 км. Загадъчният обект е следен в продължение на 4 дни от цялата група кораби. Трябва да отбележим, че съвременните военни подводници не могат да се спуснат на дълбочина от 730 метра, без корпусът им да се смачка от водното налягане. При това най-бързите подводници, руските съдове от клас „Акула”, могат да се движат под вода с максимална скорост от 35 възела (65 км/ч).

Обаче

най-известният случай на НПО



е популярният инцидент в градчето Шаг Харбър, на атлантическото крайбрежие на провинция Нова Скотия (Канада). Късно вечерта на 4 октомври 1967 г. местни жители забелязали над залива да се рее нисколетящ НЛО с жълтеникави светлини. Обектът кацнал на морската повърхност, но скоро потънал, оставяйки върху нея дълга половин миля ивица от жълта пяна. Свидетелите твърдят, че жълтите светлини са продължили да се движат под водата. Всичко това е наблюдавано от най-малко единадесет човека, включително от трима полицаи от канадската полиция.

Половин час след инцидента спасителните екипи вече са на мястото и заедно с полицията, бреговата охрана и много рибарски лодки щателно претърсват залива, без да открият никаква следа от предполагаемата самолетна катастрофа. На следващия ден става ясно, че по цялото крайбрежие няма нито един изчезнал самолет, граждански или военен.

Gallery
Пролетта на 1989 г., Далечният изток

На неуточнено място близо до Тихоокеанското крайбрежие на СССР екипажът на съветски военен кораб забелязва светещ обект, който се гмурка в морето. Веднага започва издирвателна операция, в резултат на която от дъното е извадено неидентифицирано метално устройство с яйцевидна форма и дължина от около 6 м. Според свидетелствата на морски офицер, участвал в операцията, опитите за проникване в обекта с ацетиленова горелка завършили „без какъвто и да е резултат”. По-късно обектът е изпратен във Владивосток, а след това и в Москва при пълна секретност. Интересен детайл, разкрит във връзка с този случай, е, че според очевидеца съветските ВМС са имали секретна инструкция за действията си при откриване на подобни феномени. Детайлите за всеки случай трябвало незабавно да бъдат изпращани до две секретни поделения (с номера 62728 и 67947), съответно в Ленинград и Митишчи (град в Московска област). Според уфолозите двете споменати в свидетелството поделения са съветските центрове за изследване на НЛО, аналогични на митичната „зона 51” в САЩ.

Снимка: Alexander Piragis / Shutterstock

Gallery
Лятото на 1982 г., езерото Байкал (СССР)

По време на подводни учения в езерото Байкал съветски военни водолази срещат група от хуманоиди, плуващи на 50 метра дълбочина. Загадъчните същества били огромни, с височина близо 3 метра, и били облечени с плътно прилепнали сребристи облекла. Те имали големи сферични прозрачни шлемове, но нямало никаква следа от друг вид подводно оборудване. Командирът заповядал да бъде заловено едно от съществата. Когато водолазите се опитали да хвърлят мрежа върху един от хуманоидите, цялата група военни внезапно били изхвърлени на повърхността от неизвестна сила. Поради рязката декомпресия инцидентът завършва трагично. Трима от водолазите загиват от кесонна болест, а останалите от групата получават трайни увреждания. Случаят е засекретен, но става известен от разказа на генерал-майор Демянко пред негови колеги офицери. По това време генералът ръководи водолазната група на съветските инженерни войски.

Снимка: Anton Petrus / Shutterstock