Плочката от Градешница – най-древното писмо?

23 юни 2016 г., 15:40
7110

Копие на обратната страна на плочката от Градешница, изложено във Врачанския исторически музей. Снимки: Vassia Atanassova - Spiritia, CC BY-SA 3.0, Wikimedia

Селцето Градешница се намира в Северозападна България, близо до Криводол. Там е открита глинена плочка, изписана със стегнати редици от знаци. Заедно с археолога Георги Ганецовски от Регионалния исторически музей във Враца ще ви разкажем нейната история.

В края на 60-те години Богдан Николов, известният врачански археолог, чието име е свързано и с Рогозенското златно съкровище, се натъква на артефакта при разкопки на голямо селище от ранната каменно-медна епоха – началото на V хилядолетие пр.Хр. Той представлява вдлъбната плочка или плосък съд с правоъгълна основа. От двете страни са пробити дупчици. От вдлъбнатата страна са издълбани символи, организирани в редици, а от другата – стилизирано изображение на човешка фигура в молитвена поза, заобиколена от орнаменти.

„Значимостта на откритието е огромна, защото и до ден днешен това си остава най-ранната протописменост в света”, казва Георги Ганецовски.

Най-старите египетски йероглифи датират от 3200 г. пр.Хр. Писмените знаци, открити край древния град Урук в Месопотамия, се отнасят към 3300 г. пр.Хр. В средата на ХХ век край селцето Тартария (Търтърия) в Румъния са намерени глинени плочки с организирани символи, смятани от някои учени за най-ранната протописменост. Плочката от Тартария е датирана от 5300 г. пр.Хр. Също в средата на миналия век при

разкопките на известната Каранова могила (край Нова Загора) е открит „печат” с подобни знаци, вероятно още по-стар.

Скоро след това е намерена и плочката от Градешница.

„Става дума за няколко артефакта, които се датират от ранната каменно-медна епоха. Единият е плочката от Тартария, другият е печатът от Караново, но съобразно стратографския метод на изследване най-ранният артефакт е този от Градешница. Разликата във времето е малка – това вече може да се определи с по-прецизна методика на датиране - казва Ганецовски. - Във Врачанския музей сме представили и контекста, в който е открита плочката, за да е ясно, че тя е намерена във втория културен пласт на обекта, няма никакви следи от по-късно нарушение, които биха подложили под съмнение датировката й, и е открита сред други материали, които са изложени заедно с нея – съдове с пиктограмни знаци под дъната си и други.“

На същото място е открит и глинен модел на храм, покрит със знаци, една красива фигурка - предполага се на богиня, също цялата изписана със знаци. Подобни символи се срещат и другаде в района, има съдове с пиктограмни дъна в местността Езерото край Борован. Този бум в опитите за предаване на конкретна информация чрез знаци върху глина е засвидетелстван на много места, разказва археологът.

Дунавската цивилизация. Проф. Харалд Харман е немски езиковед и културолог. Живее и работи във Финландия, автор е на повече от 40 книги на различни езици. В книгата си „Загадките на Дунавската цивилизация” той развива тезата, че археологическите открития от последните десетилетия говорят за съществуването на високоразвита земеделска култура, която се заражда на територията на днешна Източна Европа към VІІ хилядолетие пр.Хр. Според Харман тази Дунавска цивилизация,

по-стара от Нилската и Месопотамската, е развила първата писменост.

Тя се припокрива с така наречената култура Винча (по името на селище в Сърбия, където са намерени графични знаци, подобни на тези върху печата от Караново и плочката от Градешница). „Винчанските символи” показват еволюция на „графитите”, които се зараждат през седмото хилядолетие пр.Хр., като постепенно се усложняват. Тази протописменост кулминира в плочките от Тартария от около 5300 г. пр.Хр. с внимателно подредени редици от символи, които създават представата за текст, пише Харалд Харман в книгата си „История на писмеността”. Това се отнася и за знаците върху плочката от Градешница.

Разказът на Георги Ганецовски потвърждава, че еволюцията на тази култура се открива и в артефактите от Врачанския район.

„Става въпрос за най-ранната земеделска цивилизация, възникнала на Балканския полуостров, чийто център са нашите земи. Тя се появява още в края на седмото и началото на шестото хилядолетие пр.Хр.” При врачанското село Оходен Ганецовски открива раннонеолитен некропол и останки от култова постройка, която вероятно е представлявала храм на слънцето. (Повече за тези открития може да прочетете в “Обекти”, бр. 10, октомври 2010 г.) „Ако при Оходен е маркирано началото на тази цивилизация, то хиляда години по-късно, в началото на петото хилядолетие, археологически е засвидетелствана кулминацията в нейното развитие. Тя се отбелязва с два съществени момента – единият е

влизането в употреба на най-ранния метал -

медта, а другото са тези първи опити за предаване на конкретна информация чрез знаци. Ние ги намираме върху глина по простата причина, че глината е един от най-устойчивите материали, който преодолява разрухата на хилядолетията. Допускаме, че подобни знаци са били изрязвани и върху дърво и изписвани върху кожа, но тези материали за съжаление не са се запазили”, обяснява Ганецовски. 

Макар и първите опити за предаване на информация чрез знаци да са масово засвидетелствани по артефакти от началото на петото хилядолетие пр.Хр., при разкопките на много по-ранното селище археолозите се натъкват на изненада.

„Наскоро открихме и публикувахме един много интересен артефакт – дъно от глинен съд, за съжаление не цяло, с врязан знак на него, открит в раннонеолитното селище при Оходен.

То се датира 1000 години по-рано,

така че засега можем да приемем, че първите опити за нанасяне на знаци са още по-древни. Хиляда години по-късно говорим за много по-широко разпространение, наистина бум в тази протописменост.”

Проблемът е, че ако тези знаци са писменост, те трябва да бъдат разчетени. Тук възникват най-големите спорове и се раждат най-смелите хипотези.

Опити за разчитане. „Първата публикация излиза в сп. „Археология” непосредствено след откритието. Там е направен първият опит за тълкуване, интерпретация, че даже и прочит на тези знаци.

Става въпрос за молитва, отправена със защитна цел – относно земеделието и реколтата”, отбелязва Георги Ганецовски.

Статията на Богдан Николов поставя начало на опитите за разчитане на символите върху плочката от Градешница и печата от Караново. Прочутият български езиковед акад. Владимир Георгиев, който е изучавал тези знаци, уверено ги нарича „писменост”.

Проф. Васил Николов, експерт в областта на праисторията и бивш директор на Националния археологически институт с музей към БАН, има друга версия за характера на знаците. Според него, ако стилизираната човешка фигура, изрисувана „на гърба” на плочката, застане с главата нагоре, плочката трябва да се гледа в хоризонтално положение и знаците от „лицевата страна” трябва да се четат в колони, а не в редици. Проф. Николов смята, че символите представляват

схематичен модел на лунния цикъл: на четирите фази на цикъла съответстват четирите колони от знаци.

Има и любителски опити за разчитане, разказва Ганецовски. „Николай Панайотов от Варна обявява, че това е най-ранната еврейска писменост, молба към най-старото еврейско божество Ел.” Бомбастично! Според Ганецовски по-сериозен прочит има д-р Стефан Гайдарски, работещ в Америка, известен като Стефан Гайд.

„Той доста разбуни духовете в археологията преди няколко години, като представи и аргументира методиката си. Използвайки най-древните египетски йероглифи, чието значение вече е известно, той ги съпоставя със знаците, отделени чрез компютърен модел от плочката в Градешница. Получават се доста припокривания в тези стилизирани символи. Според неговия прочит излиза, че архаичните йероглифи в Египет сякаш са някаква модификация на нашите знаци от Градешница – две хиляди години по-късно.”

Д-р Стефан Гайд, директор на Институт за трансцендентна наука в Лонг Бийч,

Калифорния, обявява откритието си на пресконференция в БТА през 2006 г., на която представя книгата си „Тракийското писмо декодирано”. Впоследствие издава и втора част на тази книга.

„Фрапиращото е, че на две места там се чете „Тракия” - разказва Ганецовски. – И тук нещата влязоха в сериозен дисбаланс по отношение на археологическата наука. Траките според нея се появяват в края на четвъртото и началото на третото хилядолетие пр.Хр. – след гибелта на тази най-ранна земеделска цивилизация. Докато според прочита на Гайд излиза, че названието „Тракия” фигурира още в началото на петото хилядолетие - това е проблемът. Методологията, която той прилага, е стриктна, друг е въпросът за самия прочит.”

Гайд смята, че плочката представлява завет, сключен с тракийското божество,

подобен на този, който богът на евреите сключва с пророка Мойсей, а глинения макет на храм определя като „кивота на Орфеевия завет”. Повечето български археолози и историци отхвърлят този прочит. „Това са група знаци, които съм виждал и на друг исторически паметник. Което доказва, че те имат за цел да предават информация”, заявява пред в. „Монитор” доц. Сергей Игнатов, най-известният египтолог в България, по това време ректор на НБУ. „Интересното е да се систематизират всички тези знаци в таблица. Тогава може да се говори за декодирането на цяла писменост”, смята Игнатов. Според него събирането на символите вече е започнато от Хенриета Тодорова.

Проблемът при всички опити за прочит е огромната дистанция във времето, казва Ганецовски. „Да разберем какво са вложили хората, живели в района на днешната Градешница преди 7000 години, е възможно само ако успеем да вникнем в начина им на мислене.” Врачанският археолог многократно е заявявал тази теза през дългогодишните си занимания с плочката от Градешница.

Какво се е случило с хората, оставили  мистериозните символи?

„В края на петото и първата половина на четвъртото хилядолетие настъпва постепенно затопляне на климата и покачване на подпочвените води. В един момент първите европейски земеделци се оказват в заблатени райони и не могат да отглеждат своите култури. По-късно виждаме опожарени пластове, следи от нашествия, грабежи – явно това е свързано с демографски бум: има повече хора, а няма храна. Това довежда до гибелта на тази цивилизация, още повече че най-ранното мащабно преселение е засвидетелствано в четвъртото хилядолетие пр.Хр. Нахлуват конни народи от изток (тогава за първи път се появява опитоменият кон по нашите земи), появяват се индоевропейците. Този процес е свързан и с етногенезиса на траките.” Според Георги Ганецовски това е най-логичното обяснение за края на Дунавската цивилизация в Югоизточна Европа.

Коментари