Възможно ли е всяко нещо във Вселената да съществува със своя уникална вибрация. Според квантовата физика и професор Волфганг Паули отговорът е категорично утвърдителен.

Волфганг Паули печели Нобелова награда (и уважението на Алберт Айнщайн) за своята роля в откриването на нов физичен закон, познат днес като Принцип на забраната на Паули.

Паули открива, че В ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА НЕ СЪЩЕСТВУВАТ ДВА ЕЛЕКТРОНА С ЕДНО И СЪЩО КВАНТОВО ЧИСЛО!

И какво следва от това?

Нека разгледаме този закон, като вземем за пример една ябълка, и да фокусираме вниманието си върху един от милиардите електрони в нея. Ще го наречем електрона Ерик. Квантовото число на Ерик би било невъобразимо дълго, но за да не усложняваме излишно нещата, нека приемем, че е равно на 23.

Паули доказва, че никъде в цялата Вселена – в коя да е ябълка по света, на някоя далечна падаща звезда или в мустачките на арктическата мишка – не би могъл да съществува друг електрон с квантово число 23.

Сякаш всички електрони във Вселената принадлежат към един и същи футболен отбор, в който е недопустимо да има два електрона с еднакъв номер!

Но какво става, щом потрием ябълката? Триенето създава допълнителна енергия. А енергията повишава квантово число на Ерик. Изведнъж то скача, да кажем, на 26.

В мига, в който числото на Ерик става 26, единственият електрон във Вселената с квантово число 26 – все едно дали се намира оттатък Млечния път или в овесената ти каша – тутакси ще се промени.

Верижни реакции