Това интервю на основателя на аналитичната психология е публикувано в швейцарския вестник „Die Weltwoche“ на 11 май 1945 година, само четири дни след капитулацията на  немската армия в Реймс[1]. Неговото заглавие „Ще намерят ли покой душите?“ е актуално и до днес.

Даря Громова

Не мислите ли, че края на войната ще предизвика огромни промени в душите на европейците, особено немците, които сега сякаш се събуждат от дълъг и ужасен сън?

Карл Густав Юнг:

Да, разбира се. Колкото до немците, то пред нас застава психически проблем, чиято важност трудно можем да си представим сега, но очертанията му могат да се различат по болните, които лекувам. За психолога е ясно едно, а именно, че той не е длъжен да следва широко разпространеното сантиментално разделение на нацисти и противници на режима.

При мен се лекуват двама болни, явни антинацисти, и въпреки това техните сънища показват, че зад цялото им благоприличие се крие рязко изразена нацистка психология с цялото й насилие и жестокост. Когато швейцарски журналист попита фелдмаршал фон Кюхлер[2] за зверствата на немците в Полша, той възмутено възкликнал: „Извинете, това не е Вермахтът, това е партията“ – прекрасен пример за това как делението на достойни и нечестни германци е изключително наивно.

Всички те, съзнателно или не, активно или пасивно, участват в ужасите; те не знаеха нищо за случващото се и в същото време знаеха.

Въпросът за колективната вина, който така затруднява и ще затруднява политиците, за психолога е факт, не предизвикващ съмнения, и една от най-важните задачи на лечението е да се заставят немците да признаят вината си. Вече много от тях се обръщат към мен с молба да се лекуват при мен.

Ако молбите са от т.н. „порядъчни немци“, които смятат за виновни неколцина германци от гестапо, смятам случая за безнадежден. Не ми остава нищо друго, освен да им предложа анкета с недвусмислени въпроси от типа: „Какво мислите за Бухенвалд?“. Само когато пациентът разбере и признае вината си, може да се приложи индивидуално лечение.

Но как стана възможно немците, целия народ да попаднат в тази безнадеждна психическа ситуация? Може ли да се случи нещо подобно с някоя друга нация?

Карл Густав Юнг:

Позволете ми тук да направя малко отклонение и да набележа в общи линии моята теория за относително общото минало, предшестващо национал-социалистическата война. Да вземем за отправна точка малък пример от моята практика.

Веднъж при мен дойде жена и се започнаха едни неистови обвинения към мъжа й: той бил дявол, измъчвал я, преследвал я и т.н. и тем подобни. В действителност този човек се оказа напълно порядъчен човек, невинен за каквото и да е демонично намерение. Откъде дойде тази безумна идея в тази жена?

Ами просто в нейната душа живее този дявол, който тя проецира навън, пренасяйки собствените си желания и ярост върху мъжа си. Разясних й всичко това, тя се съгласи подобно на разкаяла се овчица. Сякаш всичко беше наред. Именно това ме обезпокои, защото аз не зная къде е пропаднал дяволът, който по-рано уподобяваше на мъжа си.

Абсолютно същото се случи и в историята на Европа, но в много по-големи размери. За примитивния човек светът е пълен с демони и тайнствени сили, от които той се страхува; за него цялата природа е одушевена от тези сили, които в действителност не са нищо повече от неговите собствени вътрешни сили, проецирани върху външния свят. Християнството и съвременната наука де-демонизираха природата, което означава, че европейците последователно абсорбират демоничните сили от света в самите себе си, постоянно натоварвайки несъзнаваното си.

В самия човек тези демонични сили се бунтуват срещу очевидната духовна несвобода на християнството. Демоните се прокрадват в изкуството на барока: гръбнакът се извива, появяват се копитата на сатира.

Човек постепенно се превръща в уроборос[3], унищожаващ сам себе си; в образ, явяващ се от древни времена символ на човек, обладан от демони. Първият завършен пример на този тип е Наполеон.

Немците проявяват особена слабост пред лицето на тези демони вследствие на своята невероятна внушяемост. Това се открива в тях като любов към подчинението, в тяхната безволева покорност към заповедите, които са просто друга форма на внушения. Това съответства на общата психическа непълноценност на немците, следствие на неопределеното им положение между Изтока и Запада.