Идеята на Зигмунд Фройд за жените поражда множество спорове, както по негово време, така и днес.

Проф. Дона Стюарт обяснява: "Фройд е човек на своето време. Той се противопоставя на движението за еманципация на жените и вярва, че животът им е доминиран от техните сексуални и репродуктивни функции."

"Големият въпрос, на който никога не съм успявал да отговоря и все още не мога да си отговоря, въпреки тридесетте години, прекарани в изследване на женската душа, е: "Какво иска жената?" е написано в книгата на Ърнес Джоунс "Фройд - живот и работа".

Фройд смята, че жените изпитват завист към пениса

Завистта към пениса в концепцията на Фройд е женското противопоставяне на кастрационното безпокойство при невръстните момченца. В своята теория за психосексуалното развитие той предполага, че по време на фалическата фаза (на възраст между 3 и 5 години) младите момичета се разграничават от майките си и вместо това отдават своите чувства на бащите.

Според него това се случва, когато момиченцето осъзнае, че няма пенис. "Момичетата държат майка си отговорна за липсата на пенис и не й прощават, че това ги поставя в неизгодно положение" предполага Фройд през 1933 г.

Той е вярвал, че откритието му за съществуването на Едиповия комплекс и свързаните с него теории за кастрационно безпокойство (при момчетата) и завист към наличието на пенис (при момичетата), са едни от най-големите му постижения, но може да се каже, че са сред най-критикуваните части от неговия дългогодишен труд. Психоаналитиците жени, като Карен Хорни, описват тези идеи като изкривени и снизходителни.

Теорията за комплекса Електра в контрапункт на Едиповия комплекс

Много от методите на Фройд са плод от опита му с лечение на хистерия.

Революционната за времето си терапевтична беседа на Фройд започва при работата му с Берта Папенхайм, известна като Анна О. Тя страда от състоянието, което в последствие Фройд нарича хистерия, като живее с множество симптоми, включващи халюцинации, амнезия и дори частична парализа.

По време на една от сесиите с колегата на Фройд—Джоузеф Бруер Анна О. описва чувствата и преживяванията си. Този процес, като че облекчава симптомите й, което е накарало лекарите да го нарекат терапевтична беседа. След като приключва лечението си Анна О. става социален работник и допринася значително за женското движение в Германия.

Първоначално Фройд предполага, че причините за хистерията се коренят в сексуалното насилие в детството. По-късно изоставя тази теория и вместо нея подчертава ролята на сексуалните фантазии в развитието на различни неврози и заболявания.

Историкът Питър Гай обяснява — "неговото разбиране за жените е пословично неадекватно, но той прави големи стъпки отвъд разбирането за тях, отпреди времето, в което се е появил на сцената. За времето на Фройд е изключително необичайно дори да се признае, че жените имат сексуално желание, още по-малко да се каже, че потиснатата им сексуалност може да ги направи хистерични."

Кои са жените в живота на Фройд

Фройд често твърди, че не разбира добре жените, но няколко дами са играли важни роли в личния му живот. Той е най-възрастния сред децата на майка си (баща му има две деца от предходен брак) и често е бил описван като неин любимец. "Открих, че хората, които знаят, че са предпочитани или любимци на майките си, в по-късен етап от живота си показват признаци на особена самоувереност и непоклатим оптимизъм, които често носят реален успех на притежателите си", коментира Фройд веднъж.

Връзката на Фройд със съпругата му, Марта, е много традиционна.