12 невероятни факта за Земята

Сеизмолозите смятат, че вътрешното ядро на нашата планета, е твърдо, докато външното – течно. След тях е ред на самата мантия. Тя е плътна и обгръща ядрото, което заема около 30% от Земята, а върху нея се намира самата кора.

Учените обаче все още не са сигурни от какво точно се състои земната мантия, тъй като така и не сме успели да я достигнем: дълбочината й е от 30 до 2900 км, а най-дълбоката дупка, прокопавана от човечеството, е Колският свръхдълбок сондаж в Русия – 12 км и 262 м.

Илюстрация: Victor Josan / Shutterstock. Адаптация: Obekti.bg

Магнитните полюси на Земята могат да сменят местата си извънредно бързо, смятат учени от САЩ, които са публикували своето изследване в Geophysical Research Letters. Земното магнитно поле, “захранвано” от движението на ядрото на планетата ни, сменя ориентацията си веднъж на 200 хил. години. Тогава северният магнитен полюс става южен и обратно.

Учените са изненадани колко бързо полюсите могат да сменят местата си. Тази смяна оставя добре видими следи в руди и скали, съдържащи метални частици, способни да се намагнитизират. Те се ориентират според посоката на магнитното поле. През 1995 г. учените изследвали лавови скали в Орегон. Резултатите показали, че преди 16,2 млн. години смяната е ставала с 6 ъглови градуса дневно - 10 хил. пъти по-бързо от обичайната миграция на магнитните полюси.

Изследването на скали от щата Невада показало, че преместването на полюсите е ставало със скорост от 53 градуса годишно. Учените предполагат, че целият процес не е станал толкова бързо, но поне един от етапите е бил наистина шеметен.

Все още никой не знае защо полюсите се сменят.

Илюстрация:  Snowbelle / Shutterstock

Астрономи смятат, че Земята може да е имала две луни, но по-малката е оцеляла само няколко милиона години, след което се е сблъскала с по-голямата. Малката луна е обикаляла около Земята със същата скорост и на същото разстояние като другата, която е останала и до днес. 

По-голямата обаче бавно я е привлякла и двете са се ударили, а след това и слели, твърди проф. Ерик Аспхоуг от Университета на Калифорния в Санта Крус. Според него планините на Луната са останки от нейната по-малка "сестра".

Смята се, че Земята и Луната са се образували от 30 милиона до 130 милиона години след зараждането на Слънчевата система преди около 4,6 милиарда години.

Илюстрация: Angela Harburn / Shutterstock

Малцина знаят, че на Луната също има трусове. За разлика от тези на Земята обаче, те не са толкова силни и се случват рядко. Според една от теориите лунните трусове са вследствие от приливните сили на Слънцето и Земята, както и заради падащите метеорити.

Снимка: HelenField / Shutterstock

Земята се върти с 1600 км/ч, а движението й около Слънцето е дори по-бързо – 108 000 км/ч. Ние обаче можем да усетим всичко това, само ако скоростта се промени. Тя обаче е константна. Благодарение на това, както и на земната гравитация, ние въобще не разбираме колко бързо се движи нашата планета.

Снимка: AntonSokolov / Shutterstock

Преди 620 млн. години един ден на Земята е траел 21,9 часа. Планетата ни бавно, но сигурно, забавя своя ход. Това обаче се случва с около 70 милисекунди на 700 години. Т.е. чак след около 140 млн. години денят ще нарасне до 25 часа.

Илюстрация: Shutterstock 

Земята не е перфектна сфера и масата й не е разпределена равномерно. Това от своя страна води и до различна гравитация. Мистериозна гравитационна аномалия се наблюдава в канадския Хъдсън Бей. Този район има по-ниска гравитация от останалите, като според проучване от 2007-а това се дължи на новоразтопилите се ледници.

Снимка: wlkellar/  Shutterstock

 Най-горещата точка на планетата е на в Ел Азизия - Либия. Там на 13 септември 1922 г. живакът е стигнал 57.8 градуса по Целзий.

Най-студената точка пък е на Антарктика. Температурата през зимата може да стигне до -73 градуса по Целзий. Най-ниската температура, измерена някога на Земята, е била през 1983 г. - в станция Восток, Русия. Живакът стигнал цели -89,2 градуса по Целзий. Станцията е разположена на около 1300 км от Южния полюс.

Снимка: Pepgooner / Shutterstock

Едва ли ви казваме нещо ново. Въпреки това астронавти твърдят, че през 1978 г. гледката към Земята е била доста по-различна, отколкото днес. От синьо-зелена, тя постепенно става кафяво-сива.

Илюстрация: Norman Nick / Shutterstock

Според учени от университета в Мериленд Земята преди е била лилава, а не зелена. Причината се крие в старинните микроби, които са имали друга молекула, наречена ретинна. Тя е различна от хлорофила и пречупвала слънчевите лъчи така, че организмите придобивали виолетова украска.

Илюстрация:  Aphelleon / Shutterstock

Учени откриват огромен воден басейн, скрит дълбоко под повърхността на Земята (на 410-660 км). Той е на 2,7 млрд. години. Изследователите се натъкват на него благодарение на минерала рингудит, който се среща в мантията. Тази вода се намира под изключително силно налягане. Обемът й е толкова голям, че може да изпълни всички земни океани и морета три пъти. Именно това откритие дава начало на теорията, че водните басейни на планетата са се появили вследствие на подземна експлозия.

Снимка: janez volmajer / Shutterstock