Химеричните пациенти разполагат с две групи ДНК, като по-голямата част от клетките им идват от една от тях. В някои случаи даден човек може да развие неопределени гениталии, ако двата ембриона-близнаци, от които се е развил, съдържат различни хромозоми (т.е. ако единият близнак е от мъжки пол, а другият – от женски).
И при Линда, и при Карън не присъстват нито един от тези външни признаци. След като лекарите взимат проби от Карън обаче, те откриват, че тя има тетрагаметичен химеризъм. Екипът, който я изучава, успява да открие групи от гени, които свързват децата ѝ със собствените ѝ родители.
Тетрагаметичният химеризъм е състояние, което често може да остане недиагностицирано, тъй като е изключително рядко и за да може да бъде потвърдено, лекарите трябва да използват молекулярни техники.
Освен това ако в кръвта преобладава една-единствена клетъчна линия, химеричното състояние може да остане незабелязано (освен ако не се предприемат семейни изследвания). Дори тогава откритието може да бъде интерпретирано погрешно (какъвто е случаят с Линда).
Въоръжена с това знание обаче, Линда успява да обори временно твърденията, че не е майка на собствените си деца. Междувременно се подлага на тест, който, разбира се, установява, че има две отделни групи ДНК – тя е химера. Нещо, което едва ли щеше да разбере, ако не се бе изправила пред тези необичайни правни проблеми.
Източник: IFLScience
