През XX век консумирането на радиоактивни материали било същински хит.

На 1-ви март 1896-а френският физик Анри Бекерел открива радиоактивните свойства на урана. Малко след това става ясно, че плутоний, торий и радий също излъчват радиация, като Мария Кюри първа изковава термина „радиоактивност“. Преди някой да успее да каже „хайде сега да изчакаме и да видим дали някой няма да хване рак“, хората започват да създават продукти – от радиоактивната паста за зъби Doramad до радиоактивни карти, които можете да слагате в цигарените си кутии, за да „подобрите ефекта от пушенето“ и дори да „намалите катрана и никотина“ (което, разбира се, не се случвало).

Един подобен продукт се превръща в най-любимото нещо на света за спортиста Ебън Байърс, който, освен всичко останало, бил и човек от хайлайфа. Байърс бил стоманен магнат, атлет и... женкар. Славата му достига своя пик, след като печели шампионата по голф през 1906-а. През 1927-а обаче пада от кушетката в спалния вагон на влак и наранява ръката си, което, изглежда, започва да пречи както на атлетичния, така и на сексуалния му живот.

Radithor. Източник: Sam LaRussa/Wikimedia Commons (CC BY-SA 2.0)

Лекарите му предписват питие, наречено Radithor, което би трябвало да облекчи болките му (тъй като изобретателят на тази напитка – Уилям Дж. А. Бейли, предлагал на лекарите пари за всяко едно шишенце, което предписвали). Болките на Байърс отминали (което било или съвпадение, или своеобразен плацебо ефект) и той приписал този ефект на Radithor. А в основата си това питие представлявало радий, разтворен във вода. Оттук насетне Байърс бил напълно убеден в полезните свойства на Radithor и започнал да изпраща цели каси със смъртоносния сок на своите бизнес колеги и гаджета. Дори го давал на състезателните си коне. Самият той изпил 1400 14-милилитрови бутилки.

По това време Байърс нямало как да знае какви пагубни ефекти го очакват. Регулаторите не били убедени във вредните последици и дори предприели мерки срещу един конкретен производител на радиоактивни „лекарства“, който не слагал толкова количества от смъртоносния материал, колкото всъщност бил обещал.

От тази радиоактивна паста и малкото ви зъби, които ще останат, буквално ще засияят. Източник: Suit/Wikimedia Commons (CC BY-SA 4.0)

След няколко години на постоянен прием на Radithor Байърс започнал да отслабва, получавал постоянни главоболия и много от зъбите му изпопадали. Костите му започвали малко по малко да се разпадат.

През 1931-ва регулаторите започнали да осъзнават, че радиацията е вредна за здравето. Те потърсили Байърс и го попитали дали не би искал да свидетелства на планираните изслушвания. По това време обаче той бил толкова зле, че изпратил изявлението си през своя адвокат.

Според него „цялата горна челюст, с изключение на два предни зъба, както и по-голямата част от долната челюст, били премахнати“. Адвокатът заявил, че „цялата костна тъкан в тялото, която била останала, се разпадала, а в черепа му се появявали дори дупки“.

Байърс научава, че състоянието му е смъртоносно, едва няколко седмици преди да почине на 51-годишна възраст. По това време той разполагал само с шест зъба. Погребали го в оловен ковчег.

След смъртта му много от лекарите (истинските, а не тези, които би предписали смъртоносни токсини за лечението на леки наранявания) дали показания относно вредните ефекти от радиацията, а това от своя страна сложило край на една цяла индустрия.

Междувременно изобретателят на питието настоявал, че то е безопасно, докато в края на краищата не починал от рак на пикочния мехур през 1949-а. Когато медицинските изследователи решават да ексхумират трупа му 20 години по-късно, те установяват, че вътрешностите му били буквално „опустошени“ от радиацията, а останките му били все още топли.

Източник: IFLScience