Какво не знаем за Космоса?

10 ноември 2018 г., 16:22
16045

NGC 5194. Снимка: NASA

Великото пътешествие

Всички сме чували, че Космосът е невъобразимо огромен, и дори сме правили предварително обречени опити да си представим тази необятност. Друг начин да визуализираме Вселената е да си представим нейната динамика. Рядко си даваме сметка, че сме част от един главозамайващ космически въртоп, в който всичко се движи непрекъснато, в различни посоки и с огромна скорост.

Известен факт е, че нашата прекрасна малка планета се върти около оста си и освен това обикаля в орбита около Слънцето със скорост от 30 км/сек. Освен това нашата звезда заедно със своето планетно семейство се движи в орбита около центъра на галактиката (Млечния път) със скорост от 225 км/ сек. Млечният път пък е част от местната галактическа група (наречена просто Местната група), в която участват най-малко 54 гравитационно обвързани звездни купа, всеки от които се движи с различна скорост по своя път.

Движението в нашия „галактически квартал” не е особено подредено, ако съдим по факта, че Млечният път и галактиката Андромеда се доближават със скорост от 130 км/сек, за да се сблъскат след около 4 млрд. години. За да направи нещата още по-объркващи, в момента нашата галактическа група и съседният клъстер Дева се раздалечават със скорост от 1100 км/сек. Поради огромната гравитация на съседния галактически куп в далечното бъдеще Местната група ще започне да се приближава към Дева, за да бъде погълната от него.

Това обаче не пречи на нашата Местна група и на клъстера Дева да участват заедно в хаотичния пътен трафик във вътрешността на суперклъстера Дева. Въпреки различната си скорост и траектории

всичките над 100 звездни групи в колосалното образувание (с диаметър 11 млн. светлинни години) вкупом се движат към т.нар. Велик атрактор – гравитационна аномалия с огромна притегателна сила, разположена на разстояние 150 млн. светлинни години.

Най-накрая, като завършек на цялото това движение суперклъстерът Дева е едно от милионите подобни образувания във видимата Вселена, които се носят из пространството като пухчета от топола, разбягвайки се във всички посоки, съгласно „Закона на Хъбъл”. Иначе казано, когато стигнете до края на тази статия, ще се намирате в точка от Вселената, отдалечена на десетки хиляди километри от мястото, на което сте били, когато сте прочели заглавието.

Автор: Начо Стригулев

Страници

Ключови думи:
Коментари