Какво не знаем за Космоса?

10 ноември 2018 г., 16:22
15846

NGC 5194. Снимка: NASA

Бялото Слънце на Земята

Всички знаем, че Слънцето е жълто. Достатъчно е да погледнем за миг към небето или към слънцата, нарисувани от най-малките деца, които току-що са се научили да държат цветен молив в ръцете си. Астрономите от своя страна класифицират Слънцето като звезда от типа „жълто джудже”.

На този фон трябва да споменем един безспорен научен факт - ако погледнем нашето светило от Космоса с невъоръжено око, ще видим едно сияйно и чисто бяло кълбо. Основният фактор, определящ цвета на една звезда, е нейната температура.

Най-хладните звезди от т.нар. основна поредица са червените джуджета и червените гиганти от спектралните класове K и M. Техният цвят е съвсем недвусмислен просто защото най-голяма част от тяхното лъчение се заема от нискоенергийни фотони от червената и инфрачервената част на спектъра.

В другата крайност са най-горещите звезди от класове O и B, които излъчват най-силно в синя и ултравиолетова светлина и съответно изглеждат сини и синьо-бели. Нашето Слънце от спектрален клас G е някъде по средата със своята „цветова температура” от порядъка на 6000 Келвина. Тази средна позиция е ключова за разбирането на цветовия парадокс. 

Светлината, която идва от Слънцето, включва целия спектър на неговата радиация - от тъмночервеното до виолетовото. Цялата тази разноцветна светлина просто потапя всички фотони от средата на спектъра, включително всички оттенъци на зеленото, жълтото и оранжевото. Крайният резултат от всичко това е искряща белота. На този фон фактът, че пиковото излъчване на нашето Слънце е в зелената част на спектъра, показва защо във Вселената няма зелени звезди.

В крайна сметка причината да виждаме жълто слънце, когато вдигнем глави към небето, е, че земната атмосфера филтрира виолетовите и сините лъчи и по този начин предава водачеството на жълтата светлина.

Страници

Ключови думи:
Коментари