Какво да очакваме от срещата с извънземен разум

19 юни 2016 г., 19:43
4728

oorka/ Shutterstock

Каку предлага и  четвърти етап на развитие – цивилизация, която е в състояние да използва екзотични източници като „тъмната енергия”. За същества, владеещи такъв ресурс, дори непреодолими бариери като скоростта на светлината не биха били пречка, смята още Каку. Те биха могли да изминават хиляди светлинни години за кратък период от време през изкривявания  в пространството, известни като „червееви дупки”.

А как бихме комуникирали с интелигентни същества от друга планета? През 60-те години Ханс Фройдентал разработва езика Lincos, който един ден може да послужи за първия разговор между нас и пришълците. Той представлява серия от импулси, които биха могли да се предават чрез радиотрансмитер. По този начин, поне на теория, две разумни цивилизации биха изяснили първо базови концепции като числа, аритметика, докато се стигне до по-сложни логически понятия и накрая до описание на физическите им характеристики и разположението на родните им планети.

И накрая, какво да очакваме от срещата ни с извънземна цивилизация?

Много вероятно е тя да е много по-напреднала технически от нас. Това кара хора като физика Стивън Хокинг да са скептични относно посещението на „добра воля”. Той припомня, че, поне в човешката история срещата между две цивилизации с огромна технологическа разлика винаги по правило е завършвала с неприятни последици за по-изостаналата култура. А какви ще са последиците, ако това се случи между два съвършено различни биологични вида?

При всяко положение вече е късно да се крием. Първите радиосигнали от Земята са изминали разстояние от около 100 светлинни години и продължават да се разпространяват из галактиката. Ако там наистина има някой, който може да ни чуе, то контактът е просто въпрос на време.

***

“Добре дошли!” или “Внимавайте, имаме оръжия!”

Нека за момент приемем, че сме открили извънземните форми на живот, за които толкова отдавна мечтаем в книги, филми и игри. Как ще реагираме в този случай? Съществува едно интересно изследване по въпроса, направено от американската организация Roper на местно ниво. Тя попитала 1971 души най-разнообразни неща, включително как ще реагират от психологическа гледна точка, ако съществуването на извънземна форма на живот бъде потвърдено. 32% от тях са „напълно готови да се справят с тази новина“, докато 17% ще „преосмислят мястото си във Вселената“. Интересното е, че на въпроса как хората около тях биха реагирали на подобни новини, отговорите са коренно различни: 25% смятат, че „повечето ще откачат и ще изпаднат в паника“, 10% - “ще започнат да действат неразумно и ще станат заплаха за останалите“, 14% - “ще се държат много странно“, 36% - “повечето ще бъдат много загрижени“ и едва 13% са на мнение, че „другите ще приемат новината спокойно и разумно“.

Щом на теория изглеждаме неподготвени дори за самата новина, че съществуват извънземни, какво остава, ако един ден те директно се озоват на нашата планета по един или друг начин? Ще ги посрещнем с плакати „Добре дошли!“, ще ги халосаме с първия тежък предмет, който ни попадне под ръка, или просто ще изчакаме военните да предизвикат първия междупланетен конфликт? И как ще ги поздравим? „Здравейте, тук долу сме леко объркани! А, и между другото – не ни отвличайте, за да ни човъркате с инструментите си, мразим това!“
Преди време астната организация Bay Area стартира проект, наречен „Земята говори“ (earthspeaks.seti.org), чиято цел е да накара всички космически ентусиасти по целия свят да помислят какво ще кажем на пришълците, щом осъществим така бленувания космически телефонен разговор с тях. Както може би се досещате - предложенията са изключително разнообразни, някои налудничави, други направо смехотворни. Една част от земните жители са готови да ги приветстват с парти в квартала. „Слезте от облаците и да пием по текила. Има толкова неща, които да обсъдим.“ Други – не чак толкова доверчиви – ги предупреждават: „Имаме оръжия и знаем как да ги използваме!“. Или пък са на мнение, че „Ако открием живот извън Земята, не бива да го заговаряме. Трябва да застинем на едно място и да се престорим на умрели“.

Естествено – закачливите идеи също не са малко - като например „Не ставаме за ядене“, „Имате ли петрол?“, „Помощ!!!“ или „Няма нищо за гледане на нашата планета, продължавайте си по пътя“.

А вие какво бихте им казали?

Автор: Николай Тодоров

Страници

Ключови думи:
Коментари