Какво да очакваме от срещата с извънземен разум

19 юни 2016 г., 19:43
4661

oorka/ Shutterstock


Александра Барнет, астроном и изпълнителен директор на Космическия научен център в Кебът в Оукланд, Калифорния, също не вярва, че ще открием екзотични пришълци с много очи и пипала. Въпрос на ефективност. Учените очакват, че извънземният живот най-вероятно ще се е зародил на планета, обикаляща около звезда. В такъв случай той ще живее в условия на светлина и ще притежава някаква форма на визуални рецептори – очи. От еволюционна гледна точка, за да има добри предпоставки за оцеляване, перспектива на погледа и по-приемлива визия,

две очи са добра основа. А защо не десет?

Защото биха натоварили изключително мозъчната дейност с малко или никаква полза от това. Същото важи и за крайници като ръцете. Извънземните би трябвало да имат повече от една ръка или подобен орган за манипулация, ако очакваме от тях да създават сложни уреди като радиостанции, телескопи и кораби, но пък едва ли биха имали нужда от 20, тъй като това пак ще изисква огромен мозъчен ресурс за координирани движения.

Можем да създадем теоретичен образ на инопланетяните, ако знаем условията на родната им планета.  През 2005 г. в Лондонския музей на науката група специалисти в сферата на палеонтологията, биологията и други науки организират интерактивна изложба “Науката за извънземните” (Тhe Science of the Aliens). Нейната цел е да покаже на широката публика най-логичните предположения за това какъв може да изглежда животът на други планети въз основа на техните характеристики. За целта чрез компютърна анимация са

били „създадени” фиктивни планети като Синята луна (Blue Moon). Тя има толкова гъста атмосфера от кислород и въглероден двуокис, че в нея могат да летят дори същества с огромни размери. На базата на тази характеристика учените „населяват” Синята луна с огромни „небесни китове” – животински вид с десетметрови криле, който се носи във въздуха благодарение на мощните течения на планетата. Те са желана плячка за друг вид летящи инсектоиди, които живеят в колония. В небето на Синята луна пък се извисяват дървета с височина от три километра.

Колкото и невероятно да звучи, подобни екосистеми следват логиката на живота – такъв, какъвто го познаваме тук, на Земята. Естествен подбор, хищници, плячка, адаптация към околната среда. Дали обаче на места като тези е възможно да се появи и разум, си остава поредната спекулация.

Образът на пришълците може да е и още по-странен.

На Земята например всички биологични видове се базират на въглерода, тъй като той е в състояние да се свързва в  много дълги молекули и да оформя органични вещества - от захари до ДНК. Теоретично е напълно възможно

в Космоса да има същества, които използват друг химичен елемент в основата си. Като най-подходяща алтернатива на въглерода, поне за момента, изглежда силицият. Той е седмият най-разпространен елемент във Вселената, а на Земята е втори след кислорода. Някои бактерии и други форми на живот - като protozoa radiolaria - имат скелет от силициев двуокис, а бодлите на морските таралежи също са изградени от това съединение. През 1891 г. германският астроном Юлиус Шайнер разглежда възможността силицият да бъде база на живота, тъй като поради изключителната си издръжливост той би позволил на подобно същество да оцелява при много високи температури.

Американският физик и футурист д-р Мичио Каку разсъждава върху напредналите цивилизации, които човечеството може да срещне в Космоса, на базата на

скалата, създадена от съветския астроном Кардашев.

Според нея съществуват три типа напреднали цивилизации. Първият е в състояние да контролира всички форми на планетарна енергия – слънчева, геотермална и т.н. Подобна цивилизация би имала енергиен капацитет от хиляди до милиони пъти по-висок от този, с който човечеството разполага. Това би й дало възможност изцяло да властва над времето и да предотвратява катаклизми като изригвания на вулкани и земетресения. След като изразходи всичките налични енергийни ресурси на планетата си, подобна цивилизация най-вероятно би насочила поглед към Космоса и би започнала да усвоява пълния енергиен капацитет на собственото си слънце. Според физика Фрийман Дайсън това би могло да се осъществи най-лесно чрез изграждане на огромна сфера около слънцето, която да усвоява голям процент от неговата енергия. Това би дало на цивилизацията статус от втори тип. Цивилизация от трети тип пък би била в    състояние да експлоатира енергията не само на своето слънце, но и на десетки, а може би и на стотици други звезди, дори на черните дупки.

Страници

Ключови думи:
Коментари