Защо понякога постъпваме глупаво

06 март 2019 г., 09:23
579

Снимка: areebarbar / Shutterstock

Всички правим неща, за които по-късно съжаляваме. Нашите мигове на слабост могат да се изразяват в нещо малко, като например да изядем цял пакет с бисквити, когато сме на диета, или да изпратим гневен имейл, за който ще трябва да се извиним утре. Глупавите постъпки могат и да имат колосални последици – например започването на извънбрачна връзка или повторна злоупотреба с наркотици. Все пак съществува цял град, построен с идеята, че хората ще постъпват глупаво там – каквото се случи в Лас Вегас, остава в Лас Вегас.

Практикуващият клиничен психолог д-р Елън Хендриксен представя три причини, поради които индивидите (без значение от социоикономическия статус и националност) правят нелогични, недобре обмислени или направо безразсъдни неща. Става въпрос за онези моменти, когато нашият разум крещи "Нееееее!", но въпреки това действаме по начини, за които знаем, че ще съжаляваме.

Разбира се, трите причини, изброени от д-р Хендриксен, не обясняват всяка глупава постъпка, тъй като мотивите и личният опит на всеки човек се различават значително.

Причина №1: Има два вида удоволствие.

Според някои теории съществуват два вида удоволствие. Първият вид е начинът, по който ние обикновено възприемаме удоволствието – като състояние на щастливо задоволство. Например ние получаваме този вид удоволствие от хубавата храна, секса или първата глътка вода, когато сме били много, много жадни. Наричаме това удоволствие "харесване".

Излиза обаче, че има втори вид удоволствие – удоволствието от преследването на целта, въодушевлението, очакването, трепета, прелъстяването или чувството, че сме достатъчно могъщи, за да получим това, което искаме. Този вид удоволствие носи името "искане".

Този вид наслада – тръпката от преследването – ни помага да правим редица глупави неща, дори когато знаем, че няма да "харесаме" удоволствието и ще изпитаме съжаление относно постъпката си на сутринта.
Най-силният пример за това е употребата на наркотици. Кокаинът и метамфетаминът са известни с влиянието, което оказват върху допаминовата система в мозъка, която е тясно свързана с типа наслада "искане". С течение на времето при индивидите с точната (или в случая погрешната) комбинация от генетична предразположеност и преживявания злоупотребата с наркотични вещества се превръща от временна в неустоима нужда. Системата на искане създава непреодолимо желание (неустоим апетит) за следващата доза, дори когато това кара човек да се чувства зле физически и вреди на здравето и отношенията с другите.

Допаминът също играе роля в поведенията, които не са свързани с употребата на наркотични вещества, като пропиляването на цялата заплата в неуспешни залози, прекомерната консумация на храна или сексуалната зависимост. Въпреки че сме наясно с последиците от действията си и разкайването и болката, които неизменно ще последват, искането е прекалено силно, за да бъде пренебрегнато.

Причина №2: Лишаване, потискане и обсебване.

Всеки, който е практикувал някакъв вид диета, знае какви са ефектите от строгото ограничаване на сладкото, висококалоричното или соленото – лишаването не само ни кара да се чувстваме ужасно нещастни и потиснати, то често води до обсебване. Резултатите от известното проучване, носещо името Експеримента за гладуване (Minnesota Starvation Experiment) от 1945 г., изненадват учените. Целта на самото изследване е да се определят практиките за облекчаване на глада след Втората световна война. Доброволци в добро здраве гладуват в продължение на 6 месеца. Те следват диета, спрямо която могат да консумират до 1,500 калории на ден.

Учените откриват, че вследствие на лишенията участниците са се превърнали в апатични, раздразнени и изтощени индивиди, обсебени от идеята за храна. Мъжете и жените, които вземат участие в експеримента, мислят за храна постоянно, като дори четат готварски книги и гледат снимки на ястия. Дори след края на проучването, участниците продължават да споделят, че чувстват глад, който не може да бъде заситен. Именно поради това, след като учените слагат край на изследването, участниците започват да консумират около 5,000 калории дневно, като понякога дори достигат 10,000.

Така че какво означава това самоналожено гладуване? Ако сте прекалено строги със себе си и се стремите към сериозно и крайно ограничаване на вредна практика като например никаква захар, по-малко пари за харчене, твърде чести тренировки или много строга диета, внезапното лишаване може да ви накара да желаете забранения плод дори по-силно.

Според д-р Хендриксен когато потискаме желанието, то става по-силно. Защо? Потискането е като да се опитваш да държиш надуваема плажна топка под вода. Както топката, която се намира малко под повърхността, така и мислите са готови да изплуват във всеки един момент, без значение колко силно искаме да ги избутаме надолу. След като в даден момент волята ни се изчерпи, ние спираме да натискаме топката под водата. Тя се връща обратно към нас, този път подсилена от натиска, който сме оказали. Това води до извършване на вредната практика или глупавата постъпка, която се опитваме да избягваме. И след като се подхлъзнем, ние изпитваме на гърба си…

Причина №3: Ефектът "Какво по дяволите?".

Така че когато случайно (е, не чак толкова случайно) изядем последните бисквити на децата си (иначе щяха да отидат в коша за боклук!), започваме да забелязваме как ефектът "Какво по дяволите?" се развихря с пълна сила. Д-р Хендриксен обяснява, че този феномен представлява малкия теч, който отприщва целия язовир от ограничения – един изяден бонбон изведнъж води унищожаването на цялата кутия, краткото смешно клипче се трансформира в тричасовото гледане на забавни клипчета в социалните мрежи, а чашата вино преминава в изпиването на цяла бутилка розе.

Една хапка води до изяждането на цялата бисквита, а щом вече сме нарушили диетата си, защо да не наслаждаваме на забранения плод? Само че бисквитата довежда до изяждането на всички сладки от кутията, чиито последици са стомашните болки и разочарованието от проявата на слабост.

Въпреки че храната е класическият пример, всичко, от което се ограничаваме в името на самоусъвършенстването (по-малко телевизия или по-ограничен седмичен бюджет), може да предизвика ефекта "Какво по дяволите?".

Дори сравнително по-леки престъпления като кражбата на пакет дъвки от кварталния магазин могат да прераснат в много по-тежки форми на нарушаване на закона. Много е вероятно прегрешилият да се осланя на идеята, че щом първия път се е разминал безнаказано, може да го направи отново.

Накратко, съществуват редица причини, поради които постъпваме глупаво, и въпреки че изброените три не могат да обяснят нелогичните постъпки на всички хората, те все пак ни дават някаква идея за това, кое мотивира човешките постъпки.

Източник: Framar.bg

Ключови думи:
Коментари