Рождените дни са нещо страхотно! Всяка година в деня, в който сме се родили, духаме свещички, получаваме подаръци и празнуваме с най-близките си хора.

В наши дни празнуването на рождения ден е нещо нормално, но не винаги е било така. В древни времена подобни празненства са били рядкост. Те били запазени само за боговете и кралските особи, но дори те не ги отбелязвали всяка година. Рождените дни с духане на свещички, подредени върху торта, се появяват много по-късно в историята. Въпреки това тези ритуали се коренят в някои древни езически традиции.

Най-ранните сведения за подобна церемония, която напомня на класическите партита за рожден ден, идват от гръцкия историк Херодот (V в. пр. н. е.). Той пише за персийците и как те обичали да празнуват рождените си дни и да похапват торта.

"От всички дни в годината, най-празничен е техният рожден ден. Прието е на този ден масата да е отрупана с много повече продукти от обикновено. По-заможните персийци сервирали цял печен вол, кон, камила или магаре."

По-низшите социални прослойки се задоволявали с по-малки животни. Те рядко ядели пълностепенно меню, но имало изобилие от допълнителни ястия, сложени на масата в няколко чинии едновременно. Поради тази причина съществува и поговорката, че "Когато гърците ядат, те остават гладни и не си струва да им предлагате нищо след месото; ако продължите да слагате пред тях още и още храна, те няма да спрат да ядат."

Други ранни сведения за ритуал, подобен на празненството по случай рожден ден, откриваме в Битие (40:20-22).

20А на третия ден беше рожденият ден на фараона и той направи угощение за всички свои служители, и изведе от затвора главния виночерпец и главния пекар сред своите служители.

21 Главния виночерпец върна на служба като виночерпец и той продължи да дава чашата на фараона в ръката му.

22 А главния пекар провеси на стълб, точно както Йосиф беше изтълкувал сънищата им.

Описаните събития се отнасят за коронацията на фараона и неговото прераждане като бог, не за истинския му рожден ден. Въпреки това, описанието звучи като лошо парти – пекарят бил обесен, вероятно защото не е направил торта…

Огънят винаги е бил свързан с езическите ритуали. Поради тази причина не е учудващо, че свещичките върху тортата се свързват с изпълняване на желание. Свещите често се използват и по време на медитация.

В древна Гърция хората предлагали на богинята Артемида специален дар: торта със свещички. Артемида управлявала Луната, поради което тортите били с формата на това небесно тяло. Гърците вярвали, че димът от свещите ще помогне на Артемида да чуе молитвите, които отправяли към нея.

В древен Рим рожденденските празненства били привилегия на патрициите. Щом някой от тях станел на 50 г., което се считало за значимо събитие в живота, семейството и приятелите му организирали празненство и го изненадвали с хубава сладка торта. Но в Рим тортата се сервирала без свещи.

През Средновековието рождените дни не се празнували предимно заради ранните схващания на Католчиеската църква, че този обичай е езически /което си е вярно/ и представлявал заплаха за Християнството.

През XV в. германските пекари започнали да продават специални торти с един блат, предимно на родители, които празнували рождените дни на децата си.

Съществуват доказателства, че тази традиция продължила да се спазва в Германия до XVIII век, когато към тортата били добавени и свещички. Този вариант на празненството за рожден ден се наричал Kinderfest или Детски празник. Ето това вече е прототипа на днешните рождени дни!

По време на детския празник децата били водени в специална церемониална зала, където се състояло празненството за рождения им ден.

Германците вярвали, че злите духове могат да откраднат душата на човек на рождения му ден. За да го предпазят, гостите правели кръг около рожденика и пирували. Тогава все още не съществувала традицията да се подаряват подаръци. Било достатъчно гостите да отправят благопожеланията си към рожденика. В случай, че някой донесял и подарък, това се считало за знак, че идната година ще е успешна.

А сега нека се върнем отново на тортата и свещичките. Едно от най-ранните сведения за торта със свещички датира от 1746 г., когато било организирано голямо празненство за рождения ден на граф Лудвиг фон Цинцендор. Един от гостите описва празненството:

"Имаше торта, голяма колкото пещта, в която е изпечена, и в нея бяха направени толкова дупки, колкото са годините на човека, като във всяка имаше забучена свещ, както и една в средата."

По подобен начин е описано и празненството по случай рождения ден на принц Оугуст Сакс-Гота-Алтенбург 50 години по-късно.

Е, вече знаете откъде произхождат традициите, свързани с рождените дни и тортите със свещички!

Източник: Framar.bg