За да се освободим от това погрешно убеждение, ние трябва да открием нови аргументи, които да ни убедят, че това, което мислим, е напълно ирационално, сюрреалистично, абсурдно. Затова трябва да го отхвърлим и да го заменим с по-здравословни вярвания. Някои аргументи, които можете да използвате, са следните:

  • Интелигентността не е най-важната ценност: дали сме интелигентни или невежи, всъщност не е толкова важно. Можем да живеем перфектно и без да се конкурираме с Айнщайн – това, че интелигентността ни не може да се мери с неговата, не намалява стойността ни като личности. Единствената стойност, която има значение, е любовта - любовта, която изпитваме към себе си, към другите и към живота си.
  • Всички сме невежи в някоя област: лекарят може да знае много за медицината, но да е пълен невежа по отношение на компютрите. Учителят може да е блестящ преподавател, но вероятно е доста зле с фотографията…

Проблемът е в това, че се стремим да бъдем съвършени и да знаем толкова много, колкото ни е нужно, за да достигнем някаква въображаема цел, която всъщност не съществува. Нека просто приемем реалността: знанието е точно толкова безкрайно, колкото е и вселената.

Когато осъзнаем и приемем това, животът и взаимоотношенията ни с другите ще станат по-добри. Обикновено хората смятат, че ако покажат колко успешни, колко интелигентни или мъдри са, ще спечелят уважението и признанието на другите и това в някои случаи е така - особено когато тази преценка идва от хора, които имат повърхностна ценностна система.

За щастие, има много хора по света, които наистина оценяват автентичността и уважават тези, които се осмеляват да бъдат несъвършени и да се показват такива, каквито са. Те ценят хората, които признават, че не са добри във всичко, но желаят да се учат, а заедно с това - и да се забавляват.

Очевидно, ако преминем през живота с тази нагласа, нашите взаимоотношения с околните ще се подобрят, ще процъфти и връзката ни със самите нас. Ще спрем да влизаме в глупави дебати, за да доказваме, че сме прави. Просто ще се наслаждаваме и ще се учим по пътя, тъй като всички ние винаги ще имаме какво още да научим.

Осмелете се да бъдете невежи и не се притеснявайте да питате, когато не разбирате нещо. Страхувате ли се да вдигнете ръката си в час от страх да не изглеждате глупаво? А осъзнавате ли, че ако не го направите, наистина ще бъдете невежи? Тези парадоксални ефекти са типични за психологията: от страх да не изглеждам ням, накрая се оказвам тъп.

Трябва да пренебрегнем този страх, който ни казва, че нещо лошо ще се случи, ако не знаем как да отговорим на даден въпрос. Нищо няма да се случи, ще продължите да живеете. 

Източник: Framar.bg