В съвременното общество е широкоразпространено ирационалното убеждение: "Аз трябва да бъда компетентен в колкото е възможно повече области и да показвам интелигентност и мъдрост във всичко, което правя".

Хората често поемат твърде много задължения, защото изпитват силен страх да не изглеждат невежи, по-малко интелигентни или способни от другите. Те вярват, че ако допускат грешки или не се представят отлично, в която и да е област, ще бъдат отхвърлени.

Тези убеждения не само са погрешни, но са и огромно бреме, което води до тревожност и силен стрес.

Ако се замислим върху това, бързо ще осъзнаем, че страховете, които ръководят поведението ни са абсурдни и непродуктивни. Вярно е, че показването на определени умения, качества или мъдрост е приятно. Когато другите ни се възхищават, когато ни хвалят или ни поздравяват за нещо, което сме направили добре, ние се чувстваме щастливи и се гордеем със себе си. 

Едно е да се насладите на похвалата обаче, а съвсем друго да поставите самочувствието си в зависимост от нивото на интелигентността, културата и опита си. Всъщност самочувствието не трябва да зависи от това.

Самооценката никога не трябва да зависи от повърхностни ценности, физически предимства, интелигентност, успехи, постижения или приемане от другите. Защото тези ценности не са стабилна, постоянна величина в живота ви, и ако ги изгубите, самочувствието ви ще се сгромоляса заедно с тях. А това ще ви направи много уязвими и нещастни.

Винаги ще има хора, които ще са по-красиви от вас, по-умни, по-интелигентни, по-успешни… Следователно, ако самоуважението и самооценката ви зависят от другите, ще бъдете емоционално слаби. Дискомфортът и неприемането на себе си ще поемат контрола над живота ви.

Откъде идват тези ирационални убеждения

За съжаление, още като деца ни съветват настойчиво да “учим усилено”, за да “постигнем нещо в живота”, “да бъдем най-добрите”, защото ако не сме, ще бъдем бедни и нещастни… Родителите не спират да подканват децата си да учат и да бъдат най-добрите – във всичко, защото ако не са, животът им ще е пълен провал.

Представете си как се чувства едно дете, когато чуе всички тези идеи. То ще расте, постоянно страхувайки се – да не се провали, да не се представи лошо или недостойно. Ще реши да се конкурира с другите, за да бъде “най-добър”, вместо да се съревновава със себе си, за да предизвика себе си и да се забавлява…