„Никога не трябва да се стремим към любовта като средство за разрешаване на проблеми.“

Роденият в Чили през 1935 г. Дарио Салас Сомер започва да пише под псевдоним Джон Бейнс и издава първата си книга през далечната 1966 г. Работата му като философ, учен и хуманист получава многобройни признания - той е почетен член на Съюза на руските писатели и получава наградата Екомир за създаването на концепцията за „Екология на вътрешния свя“. Член е на Съюза на писателите и на Академията на науките на Ню Йорк. С дейността си насърчава по-висшите човешки ценности, зачитането на живота и съзнателната надежда за един по-добър свят.

Човекът не спазва хармонията на Вселената и не участва в космическия ред на природата, а изопачава законите, като обикновено създава свои, произволни закони по нерационални и хаотични начини. Религиозните предписания принципно са правилни, когато посочват необходимостта „да се подчиняваме на Божията воля“. За съжаление те изискват само да се изпълняват повелите на догматичната вяра, защото са насочени към сърцето на човека, а изключват интелекта му.

Любовта на човека към удобствата и лукса, консуматорските апетити, са довели до съществена деградация на истинските човешки качества, в замяна на което той е засилил чисто животинските си характеристики.

Индивидът се жени, защото „човек трябва да се ожени“, създава деца, защото „човек трябва да има деца“, изгражда точно такива брачни отношения, каквито му диктува обществото.

Ние не съзнаваме до каква степен изграждаме любовния си живот по материал, заимстван от посредствени романи и популярни телевизионни сериали, както и по примера на родители, роднини и познати. Не се замисляме дори за миг, че най-често сме неспособни да напишем свой сценарий, вместо това подражаваме на най-долнопробни образци.

Обикновено когато един мъж или една жена търсят партньор, мотивът не е любов, а надежда, че ще намерят човек, с когото може да създадат любов.

Сексуално удовлетворение, избягване на самотата и чувство за тревожност, икономическа сигурност – това са някои от най-често срещаните мотиви както при мъжете, така и при жените.

Тежестта на самотата е силен подтик за влизане в измамна връзка – човек вярва, че така ще облекчи самотата си.

В проблема на любовта и самотата са намесени няколко елементи: комплекс за малоценност, слабо Аз и дължащото се на тях безпокойство. Тук имаме двама души, които търсят любов, приятелство и реализация, като никой от тях не е в състояние да предложи тези неща. Връзката напомня двама гладни, никой от които няма храна или двама съдружници без капитал.

Жената, която търси своя „прекрасен принц“, неизбежно преживява дълбоко разочарование, защото й липсва истинска представа за любовта. Реалистичната представа за любовта е първата стъпка към избягването на капана на сатанинската любов.

Само съзнателната любов има стойност – другият вид води до бездънния кладенец на нищото.

Мъжете трябва веднъж завинаги да разрушат мита за превъзходството си над жените, като на свой ред ги накарат да отхвърлят преднамерената поза на беззащитност и слабост, която използват от дълбока древност, за да получат власт над мъжете и по този начин да компенсират по-голямата физическа сила на мъжа.

Ревността е крайна форма на егоистичния стремеж към притежаване, при който от някого се очаква да дава любовта си изключително и само на другия без каквито и да е отклонения от установените норми на поведение.

Едно от първите изисквания при формирането на истинската двойка е установяването на равноправни отношения, иначе единият винаги ще експлоатира другия, тъй като слабият винаги се възползва от по-силния.

Симбиотичната любов е форма на съюз, в който двойката се слива в едно цяло по негативен и разрушителен начин. При този тип връзка индивидите искат да извлекат един от друг определени жизненоважни елементи, подобно на два организма, съществуващи във взаимна зависимост, като всеки притежава елементи, необходими за оцеляването на другия.

Има жени, които стигат до крайност и се оставят да бъдат издържани, приемайки, че това е в реда на нещата и трябва да действат от позицията на „нежния пол“. В действителност тези жени напълно тероризират мъжете с цел да задоволят жаждата си за надмощие и власт.

Женитбата е само начало на търсенето на щастие и осъществяване в любовта. Един от основните проблеми, свързан с причините, поради които хората се женят, е присъщото им огромно лицемерие. Дори когато неуспехът е очевиден, двамата не го признават, а неизменно се опитват изкуствено да запазят брака си.

Да обичаш неизменно означава да даваш, а това е възможно само там, където има известна степен на вътрешно развитие, защото да обичаш означава още и да правиш достъпен за другия живота в безкрайната му многообразност.

Любовта не може да бъде импровизация, милосърдие, навик, закачалка за илюзии. Любовта, ако е истинска, трябва да е над всички тези неща.

Съществува голям брой напълно неуспешни бракове, в които действащите лица не желаят да признаят този факт нито пред другите, нито пред себе си. С професионално майсторство те разиграват фарса, че „всичко е наред“, като играта се води на две нива – външно и вътрешно.

Когато липсва любов, двойката търси някаква „спойка“, която да запази връзката им на всяка цена. За много хора бракът е именно такава връзка, която им дава насилена, изкуствена стабилност. Ето как съпрузи, които тайно се ненавиждат, остават заедно до смъртта си, дори когато през цялото време са дълбоко нещастни.