В моето училище учителите започват с неочакваното, необичайното. Това е принципът на отстраняване. Когато един учител започне урока и каже: „Великият руски писател Достоевски..”, вниманието на децата отслабва, по-добре да прочетат детективски роман. Мисълта за това, че Достоевски е велик, трябва да се роди в края на урока у самите деца.

Чувството за хумор е необходимо качество на педагога. Да, не всеки притежава подобно чувство, но е хубаво учителите да имат колекция с весели истории, които да споделят с децата и да правят почивки. Обучението не е затвор, не е и армия. Това е светлото място на академията на Платон, където хората, усмихвайки се, научават всичко. Детето не е компютър, нито енциклопедия. Главното е то да бъде щастливо. В съвременните училища, то никога няма да бъде щастливо.

Нормалните индустриални общества се нуждаят от 1% математици. Останалите е нужно да умеят само да смятат парите. И защо са всички тези математически мъки в училище, които децата забравят веднага след урок? На страната са нужни 3% фермери, 1.5% химици, 5% работници. Математиците,  физиците, химиците и производителите са общо 10% от населението. Останалите ще бъдат хора със свободни професии, както вече се случи във Швеция.

Системата трябва да се промени. Купищата знания по всички предмети в училище не са нужни никому. Защо ви е знаете географията на Дания? Открийте това, което ви интересува в интернет и вижте как може да стигнете дотам. Друго нещо е ако опознаете Дания с приказките на Андерсен. Моите уроци обединяват неговите приказки с географията, историята, красотата на Копенхаген и любовта на малката русалка. Може и така, нали?

Главният двигател към знанието е любовта. Нищо друго няма значение. Това, което човек обича, той го и знае. Не бива да се набива в главите на децата никаква математика и геометрия. Съвременното училище е бедно на изкуство, култура, риторика. Нужно е само да погледнете към седемте свободни изкуства, които са изучавали децата през Античността.

Изкуството и културата са ни нужни, за да не могат хората да се избиват един друг. Училището трябва да оставя щастливи спомени у децата, да бъде най-светлата част от живота на човек. Така или иначе, всяка следваща година ни доближава все по-близо до смъртта. Погледан от този ъгъл, животът е твърде печално нещо. А да крадем детството на децата, за да ги затрупваме с купища ненужна информация, която те никога няма да запомнят и голяма част от нея – няма да използват, това е съвсем престъпно. Да образоваш е нужно не физик или математик, а човек.

Източник: webstage