Виртуозен цигулар, изкуствовед, писател, поет, режисьор, философ, страстен просветител и един от най-ерудираните личности на днешния ден. Михаил Казиник е роден през 1951 г. в Санкт Петербург, но израства във Витебск. Свири на цигулка от 6-годишен, учи в музикалното училище на Витебск, дипломира се в Белоруската държавна консерватория в Минск, а после е солист в Белоруската държавна филхармония. През 1991 г. той се установява в Швеция, професор е в Института за драматично изкуство в Стокхолм, а от 2005-та – експерт-консултант на Нобеловите концерти. Води майсторски класове в Швеция, Германия, Русия, Холандия и прилага свой авторски педагогически метод. Казиник е автор на книгата „Тайната на гениите” и създател на нов образователен метод, който се сдобива с все по-широка популярност в Русия.

Той споделя защо училището прилича на стюардеса, защо учителят по физика трябва да говори за Бах и кой краде най-хубавите години от живота на децата.

Учителите в моята младост бяха доста по-знаещи, отколкото днешните. Образованието беше много по-фундаментално. И въпреки това, аз намирам, че много време бе изгубено напразно – жалко за детството, което погубваме заради толкова ненужна информация.

В самолета например, всеки път стюардесите обясняват за техниките на безопасност. Разбира се, никой нищо не запомня. Няма такива истории, в които човек всичко да си надене и да се подготви, а после да заяви: „Самолетът падна, всички загинаха, а аз се спасих, защото внимателно слушах стюардесата”. На мен лично, нашите училища ми напомнят за тази стюардеса, която винаги е задължена да разкаже подробно всичко.

Съвременното образование и училище – това е училище на миналите векове, училище съвсем неадекватно. По-рано всичко е било просто – никакви източници на информация, освен учителите не е имало. Днес нито един, дори най-забележителният учител по география не знае всичко от онова, което може да се намери в интернет.

Всяко обикновено дете може да напише ключовата дума и да получи милион единици информация, а бедният учител по география по традиция ще даде да се прочете страница 117, която после да бъде преразказана. Абсурдът е очевиден.

Училището трябва да бъде променено, защото днес то ражда дива неграмотност.

Това е пълен ужас, който с всяка изминала година става все по-огромен. Ние отнемаме на децата 10-те от най-хубавите години от живота им. И какво получаваме след това? Поклонници на Лейди Гага и Ким Кардашиян!? Нима 10 години тези деца са учили поезията на Пушкин, музиката на Моцарт, пели са в хор, изучавали са великите творения на вековете, които всъщност и доста възрастни не знаят? Учили са велика литература и музика, доказвали са теореми, изучавали са логическо мислене. Но след това в света бодро закрачва човек, която не може да свърже пет звука, у когото лявото и дясното полукълбо не си комуникират, чиято реч е наситена с думи, които нито един педагог в училище не е преподал.

Училището не съответства на потребностите на социума. Единственото спасение е друга школа, школата на бъдещето. Всеки предмет трябва да се преподава заедно с останалите предмети. Не отделно един от друг, а предмети, създаващи панорамна картина на света. Идеалното училище създава цялостен поглед за света, буди размишление и създава асоциативни връзки. В създаденото от мен училище „Седем ключа” всичките уроци са комплексно свързани с единни понятия, явления, предмети. Урокът може да продължи цял ден, провеждан от всички учители, съпричастни към тези неща.

Защо говоря за няколко учители наведнъж? Защото е много унизително да тичаш от стая в стая, от клас в клас, и през цялото време да сменяш атмосферата и да се пренастройваш. В обичайното училище учителите нямат отношение към предмета на другите си колеги. Учителят по физика съвсем не се замисля, че преди неговия час децата са имали география, и да въведе дисциплина е трудно нещо. А после идва учител, любимец на всички деца, който съвсем не се нуждае от абсолютна дисциплина в час. Всичко това е добре, но е невъзможно училището да бъде изградено върху индивидуалността на учителите.

Всички нобелови открития са плод на междудисциплинарна работа. Да се разпространи такава система е напълно реално. Това, което предлагам аз е далеч по-естествено от училището, в което бедният учител постоянно трябва да се приспособява към различните класове.

Учителят по физика, обучен по моята методика, влиза в клас и започва да  говори за Бах. Химикът пуска музика на Бородин, която се явява естествена връзка между музиката и химичните реакции. Защото музиката е храна за мозъка, това го зная от Нобеловите лауреати.